Горещ въпрос
Потомците на богомилите са живи и днес
Потомците на богомилите са живи и днес
Автор: Петър Марчев
"Жителите на тази страна (Босна) са едри, високи, силни и мускулести юнаци. Те абсолютно не знаят турски и говорят само български. И ни казаха, че в Румелия освен градовете има и 80 000 български села... Навсякъде в Босна има български манастири... В Босна всички говорят български... " Това съобщава арменският пътешественик Симеон Тбир Лехаци през 1608 г. Но какви са тези левенти, които говорят български език? Разбира се, това са потомците на прогонените векове по-рано от българските земи богомили.
Поп Богомил е митична личност. За него не се знае почти нищо конкретно. За пръв път се споменава в съчинението „Беседа против богомилите“ на презвитер Козма: „Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя“.
Като за всяка легендарна персона, за местоживеенето и за делата на небогоугодния Богомил битуват най-вече предположения. Някои изследователи твърдят, че богомилството се е зародило на територията на днешна Северна Македония, и по-точно в планината Бабуна.
Потомците на богомилите са живи и днес
Други предполагат, че ересиархът Богомил е започнал своята еретическа проповед отначало в района на столицата Велики Преслав. Сериозни учени като проф. Пламен Павлов обаче цитират Сръбския Синодик от 1222 г., създаден на основата на по-стари български и византийски извори - в него категорично се твърди, че поп Богомил е действал в „българска Македония при Филиповград“.
Тоест в Пловдив и Тракия, което съответства на византийската топонимия от Средните векове. Разпространено първоначално в областите Тракия и Македония, богомилското движение създава там първите си църкви. В Западните Родопи възниква богомилската „църква Драговичия“, а в Македония - „църквата България“.
За богомилството има сериозни исторически извори, но битуват и доста мистификации. Една от тях очевидно е книгата „Богомилското учение“ от Антон Дончев, станал известен под псевдонима Антон Глогов. Според него богомилите са се наричали „общиари“ и почитали символ, представляващ две кръстосани под прав ъгъл елипси - нещо като знака на „Тойота“.
Вертикалната елипса символизирала силата на сътворението, а хоризонталната - силата на разрушението. Богомилските първосвещеници нямали право да носят този символ, нито други символи и украшения. Единственото, което ги отличавало от другите свещеници, било червеното облекло вместо черно, както и жезъл с декорация на върха във формата на слънце, който винаги носели със себе си.
Редица концепции, изложени в книгата на Глогов като богомилски, са използвани от Емилиян Станев в неговите повести за богомилите. Ето как звучи една богомилска „възстановка“ от романа „Антихрист“:
„На другия ден започнаха да прииждат мъже и жени, всеки с храна и завивки. Разведени, парясници, скитници, калугери и калугерки, избягали от манастири като мене, вдовици, крадци, разпопени дятци и попове, злоупотребители, гонени от царската власт, възрастни и младоци, всеки ден неколцина, та до четвъртъка се събраха тридесетина.
През тия дни слушахме проповедите на Теодосий Калеко и на поп Лазар, който пристигна от Търновград във вторник с телохранител, наричаше се ангел и седеше отдясно на Калеко… А в събота с изгрева потеглихме през горите, кой с когото иска, аз с Арма, но щом напече, поп Лазар се съблече гол, сложи на срамотите си кратуна и заповяда всички да се съблечем и да се наредим един зад друг - мъж зад жена.
Отидох в храстите, съблякох се, сложих кратуната, а тя, като хвърли всичките си дрехи, разплете косата си, уви я край бедрата и тръгна пред мене… Някои започнаха да крещят, да правят срамни движения, а Калеко вървеше начело и пееше тропар на дявола.“
Историческият извор, от който се черпи най-пълна и достоверна информация за догмите на богомилството, е т. нар. „Тайна книга“, наричана още „Богомилско евангелие“ с пълно заглавие „Запитване на апостол евангелист Йоан на Тайната вечеря на Царя небесен за управлението на този свят, за управителя му и за Адам“.
Кои са основните еретически моменти в богомилството, позовавайки се на „Тайната книга“. Първо - отрича се Старият завет; не Бог е сътворил света, а Сатаната. И второ - отрича единното божествено творческо начало на света. Като творец е назован един зъл дух, „паднал ангел“ - Сатана, чиито рожби уж са всичките човешки същества. А от будизма богомилите вземат назаем идеята за прераждането на човешките души.
До османските завоевания на Балканите вирусът на богомилската ерес се разпространява пандемично и успява да зарази половин Европа. Но след нахлуването на агаряните богомилството става неактуално - за него не се пише, нито се говори. И някак изведнъж териториите, населявани от компактни богомилски общности, се оказват населени от мюсюлмани. В Западните Родопи изчезва богомилската „църква Драговичия“, но се появяват десетки помашки села.
На мястото на богомилската „църква България“ по македонските земи се появяват торбешите, в Албания - гораните, а в Косово - жупанците. В Босна и Херцеговина две трети от населението е принадлежало към Босненската богомилска църква. След турското нашествие се оказва, че две трети от босненския народ са бошняците мюсюлмани.
„Съвременникът на падането на Търново, Видинският митрополит Иоасаф, го обяснява така: „О, позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяpa: едни, като се изпоплашиха и от страх, някои, като се омекчиха чрез ласкателства или като бидоха победени чрез материална придобивка, други пък се присъединиха към враговете, като поради простотията си се подмамваха с писма и хитрост“.
Това припомня в своята „Българска история" ученият Иван Пастухов през 1943 година. Приемането на исляма от мнозина българи продължило. Ислямизирани били цели области. Към първия случай се отнася помохамеданчването на помаците в Родопите.
Дядо Петко Славейков пък твърди, че в Бачковския манастир се пазел един паметник, от който се виждало в коя година кое от помашките села в близкия Рупчос престанало да идва в манастира. От това следвало, че потурчването е ставало постепенно. Най-напред се бил потурчил Доспат, после - Наиплии, Дьовлен и други околни села, и най-после Чепино.
А историчката Антонина Желязкова посочва като основна причина за ислямизацията общия упадък на Османската империя. За да напълни опразнената хазна, Високата порта вдига драстично данъците.
Най-засегнати били бедните планинци, които били принудени да търсят спасение чрез приобщаване към господстващата религия. Както в Родопите, така и в Албания през втората половина на XVII в. са отбелязани случаи на масово преминаване към исляма на селските жители, понякога дори на цели села едновременно.
Друг е случаят с помохамеданчването на павликяните и богомилите предимно из Северна България, в Свищовска, Ловешка, Никополска, Търновска и други околии. Католическите мисионери намерили голяма част от тези павликяни да тънат в мизерия като ратаи из турските чифлици. За да получат някакви облекчения, почнали да приемат едни исляма, а други - католичество.
За финал можем да кажем, че кръвните потомци на някогашните богомили са живи и днес. Но изповядват в болшинството си вярата на Мохамед. Причините за това са икономически, но не само. Генетичната памет на поколенията помни апостасията, отстъплението на предците им от православната вяра в Христос. Затова за тях не е проблем да „обменят“ и вярата си в басните на поп Богомил в друга верска валута.
Екзотика или реалност
Може да прозвучи като абсолютна екзотика, но сред нас живеят не само кръвни, а и духовни потомци на богомилите.
„Доскоро се смяташе, че не е останала следа от богомилството, като жив пренос от Средновековието. Но аз се запознах с известния наш художник Иван Гонгалов (1932-2017). Оказа се, че той е получил посвещение в богомилството от своя чичо, който бил диригент на Русенската опера.
Но родът им е от Лясковец, където е имало богомилски общини… Лично за мен, моето свързване и посвещаване в богомилството дължа на големия български писател Стефан Гечев (1911-2000).“ Това е признание на проф. д.фил.н. Георги Василев, който ни напусна през 2017. Но той ни завеща основания от него Център за изследване на богомилството в УНИБИТ, където вероятно работят усърдни изследователи и фенове на учението.
Друг известен съвременен български богомил е бившият младежки земеделски лидер Асен Хермес Асенов от Бургас. Той има агенция за езотеричен туризъм по стъпките на богомилите, тоест предлага на заинтересованите духовни и енергийни пътешествия и събития по сакрални места в България и чужбина.
"Жителите на тази страна (Босна) са едри, високи, силни и мускулести юнаци. Те абсолютно не знаят турски и говорят само български. И ни казаха, че в Румелия освен градовете има и 80 000 български села... Навсякъде в Босна има български манастири... В Босна всички говорят български... " Това съобщава арменският пътешественик Симеон Тбир Лехаци през 1608 г. Но какви са тези левенти, които говорят български език? Разбира се, това са потомците на прогонените векове по-рано от българските земи богомили.
Поп Богомил е митична личност. За него не се знае почти нищо конкретно. За пръв път се споменава в съчинението „Беседа против богомилите“ на презвитер Козма: „Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя“.
Като за всяка легендарна персона, за местоживеенето и за делата на небогоугодния Богомил битуват най-вече предположения. Някои изследователи твърдят, че богомилството се е зародило на територията на днешна Северна Македония, и по-точно в планината Бабуна.
Потомците на богомилите са живи и днес
Други предполагат, че ересиархът Богомил е започнал своята еретическа проповед отначало в района на столицата Велики Преслав. Сериозни учени като проф. Пламен Павлов обаче цитират Сръбския Синодик от 1222 г., създаден на основата на по-стари български и византийски извори - в него категорично се твърди, че поп Богомил е действал в „българска Македония при Филиповград“.
Тоест в Пловдив и Тракия, което съответства на византийската топонимия от Средните векове. Разпространено първоначално в областите Тракия и Македония, богомилското движение създава там първите си църкви. В Западните Родопи възниква богомилската „църква Драговичия“, а в Македония - „църквата България“.
За богомилството има сериозни исторически извори, но битуват и доста мистификации. Една от тях очевидно е книгата „Богомилското учение“ от Антон Дончев, станал известен под псевдонима Антон Глогов. Според него богомилите са се наричали „общиари“ и почитали символ, представляващ две кръстосани под прав ъгъл елипси - нещо като знака на „Тойота“.
Вертикалната елипса символизирала силата на сътворението, а хоризонталната - силата на разрушението. Богомилските първосвещеници нямали право да носят този символ, нито други символи и украшения. Единственото, което ги отличавало от другите свещеници, било червеното облекло вместо черно, както и жезъл с декорация на върха във формата на слънце, който винаги носели със себе си.
Редица концепции, изложени в книгата на Глогов като богомилски, са използвани от Емилиян Станев в неговите повести за богомилите. Ето как звучи една богомилска „възстановка“ от романа „Антихрист“:
„На другия ден започнаха да прииждат мъже и жени, всеки с храна и завивки. Разведени, парясници, скитници, калугери и калугерки, избягали от манастири като мене, вдовици, крадци, разпопени дятци и попове, злоупотребители, гонени от царската власт, възрастни и младоци, всеки ден неколцина, та до четвъртъка се събраха тридесетина.
През тия дни слушахме проповедите на Теодосий Калеко и на поп Лазар, който пристигна от Търновград във вторник с телохранител, наричаше се ангел и седеше отдясно на Калеко… А в събота с изгрева потеглихме през горите, кой с когото иска, аз с Арма, но щом напече, поп Лазар се съблече гол, сложи на срамотите си кратуна и заповяда всички да се съблечем и да се наредим един зад друг - мъж зад жена.
Отидох в храстите, съблякох се, сложих кратуната, а тя, като хвърли всичките си дрехи, разплете косата си, уви я край бедрата и тръгна пред мене… Някои започнаха да крещят, да правят срамни движения, а Калеко вървеше начело и пееше тропар на дявола.“
Историческият извор, от който се черпи най-пълна и достоверна информация за догмите на богомилството, е т. нар. „Тайна книга“, наричана още „Богомилско евангелие“ с пълно заглавие „Запитване на апостол евангелист Йоан на Тайната вечеря на Царя небесен за управлението на този свят, за управителя му и за Адам“.
Кои са основните еретически моменти в богомилството, позовавайки се на „Тайната книга“. Първо - отрича се Старият завет; не Бог е сътворил света, а Сатаната. И второ - отрича единното божествено творческо начало на света. Като творец е назован един зъл дух, „паднал ангел“ - Сатана, чиито рожби уж са всичките човешки същества. А от будизма богомилите вземат назаем идеята за прераждането на човешките души.
До османските завоевания на Балканите вирусът на богомилската ерес се разпространява пандемично и успява да зарази половин Европа. Но след нахлуването на агаряните богомилството става неактуално - за него не се пише, нито се говори. И някак изведнъж териториите, населявани от компактни богомилски общности, се оказват населени от мюсюлмани. В Западните Родопи изчезва богомилската „църква Драговичия“, но се появяват десетки помашки села.
На мястото на богомилската „църква България“ по македонските земи се появяват торбешите, в Албания - гораните, а в Косово - жупанците. В Босна и Херцеговина две трети от населението е принадлежало към Босненската богомилска църква. След турското нашествие се оказва, че две трети от босненския народ са бошняците мюсюлмани.
„Съвременникът на падането на Търново, Видинският митрополит Иоасаф, го обяснява така: „О, позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяpa: едни, като се изпоплашиха и от страх, някои, като се омекчиха чрез ласкателства или като бидоха победени чрез материална придобивка, други пък се присъединиха към враговете, като поради простотията си се подмамваха с писма и хитрост“.
Това припомня в своята „Българска история" ученият Иван Пастухов през 1943 година. Приемането на исляма от мнозина българи продължило. Ислямизирани били цели области. Към първия случай се отнася помохамеданчването на помаците в Родопите.
Дядо Петко Славейков пък твърди, че в Бачковския манастир се пазел един паметник, от който се виждало в коя година кое от помашките села в близкия Рупчос престанало да идва в манастира. От това следвало, че потурчването е ставало постепенно. Най-напред се бил потурчил Доспат, после - Наиплии, Дьовлен и други околни села, и най-после Чепино.
А историчката Антонина Желязкова посочва като основна причина за ислямизацията общия упадък на Османската империя. За да напълни опразнената хазна, Високата порта вдига драстично данъците.
Най-засегнати били бедните планинци, които били принудени да търсят спасение чрез приобщаване към господстващата религия. Както в Родопите, така и в Албания през втората половина на XVII в. са отбелязани случаи на масово преминаване към исляма на селските жители, понякога дори на цели села едновременно.
Друг е случаят с помохамеданчването на павликяните и богомилите предимно из Северна България, в Свищовска, Ловешка, Никополска, Търновска и други околии. Католическите мисионери намерили голяма част от тези павликяни да тънат в мизерия като ратаи из турските чифлици. За да получат някакви облекчения, почнали да приемат едни исляма, а други - католичество.
За финал можем да кажем, че кръвните потомци на някогашните богомили са живи и днес. Но изповядват в болшинството си вярата на Мохамед. Причините за това са икономически, но не само. Генетичната памет на поколенията помни апостасията, отстъплението на предците им от православната вяра в Христос. Затова за тях не е проблем да „обменят“ и вярата си в басните на поп Богомил в друга верска валута.
Екзотика или реалност
Може да прозвучи като абсолютна екзотика, но сред нас живеят не само кръвни, а и духовни потомци на богомилите.
„Доскоро се смяташе, че не е останала следа от богомилството, като жив пренос от Средновековието. Но аз се запознах с известния наш художник Иван Гонгалов (1932-2017). Оказа се, че той е получил посвещение в богомилството от своя чичо, който бил диригент на Русенската опера.
Но родът им е от Лясковец, където е имало богомилски общини… Лично за мен, моето свързване и посвещаване в богомилството дължа на големия български писател Стефан Гечев (1911-2000).“ Това е признание на проф. д.фил.н. Георги Василев, който ни напусна през 2017. Но той ни завеща основания от него Център за изследване на богомилството в УНИБИТ, където вероятно работят усърдни изследователи и фенове на учението.
Друг известен съвременен български богомил е бившият младежки земеделски лидер Асен Хермес Асенов от Бургас. Той има агенция за езотеричен туризъм по стъпките на богомилите, тоест предлага на заинтересованите духовни и енергийни пътешествия и събития по сакрални места в България и чужбина.
Comments
comments powered by Disqus