Учени разкритикуваха теорията за календарната функция на Стоунхендж. Статията е публикувана в Antiquity.

В продължение на няколко века на изследване на Стоунхендж, издигнат през 2600 г. пр. н. е., бяха представени няколко теории за значението и функцията му. Археолозите се съгласиха, че това е "мястото на предците", разположено в забележим пейзаж, подобно на много други езически светилища. Археоастрономията играе важна роля в тази интерпретация, тъй като паметникът очевидно е ориентиран към Слънцето - което показва точката на изгрев по време на зимното и лятното слънцестоене. В много неолитни култури хората свързват зимното слънцестоене с отвъдния живот и провеждат възпоменателни ритуали на този ден. Наскоро статия в списание Antiquity изложи теорията, че каменният паметник е истински астрономически календар, идентичен със съвременния.

И така, твърди се, че съдържа "криптирани" 365 дни в годината, разделени на 12 месеца от 30 дни плюс пет епогоменални дни, като на всеки четири години се добавя допълнителен ден. Тази теория се основава на сложна интерпретация на местоположението на камъни от различни видове и техния брой. Например 30 хоризонтални джъмпера са свързани с броя на дните в месеца.

Сега Хуан Белмонте от Института по астрофизика на Канарските острови и колегите му разкритикуваха тази теория. Първо, въпреки факта, че ориентацията на паметника на слънцестоенето е много точна, това не позволява той да се използва като календар. В дните, които са най-близо до слънцестоенето, изгревът на слънцето се случва почти в една и съща точка, докато камъните определят тази посока твърде грубо и не позволяват да се разграничи например 22 декември от 20. За да определите точно датата, устройството с календар трябва да ви позволява определяне на посоката с точност до няколко дъгови минути или 1/10 от градуса.

Второ, свързването на различни каменни елементи към календара се основава на игра с числа. И така, числото 12 (от гледна точка на броя на месеците) не се съдържа в паметника. Обратно, порталът на Стоунхендж е направен от два камъка, но числото 2 не се появява в теорията. По този начин теорията на календара използва само онези елементи, които благоприятстват желаната интерпретация.

И накрая, теорията не се вписва в глобалния културен контекст. Първият слънчев календар, съдържащ 365 дни + 1 високосна година на всеки 4 години, се появява едва в Египет след повече от две хиляди години в елинистическата епоха. Именно египетският календар е заимстван от всички култури на Стария свят, докато самите египтяни никога не са издигали сгради, подобни на Стоунхендж, както и всякакви други „календарни“ сгради.

Така учените стигат до извода, че календарната теория е напълно несъстоятелна, а нейните автори – са се самозалъгвали.