За пациента
Неврологът д-р Цветана Асеникова: Не подценявайте световъртежа и замайването!
Неврологът д-р Цветана Асеникова: Не подценявайте световъртежа и замайването!
Световъртежът/vertigo/ и замайването/ dizziness /, съпроводени често с нарушено равновесие, шум в ушите, намаление или загуба на слуха, са основните симптоми на пациента с отоневрологични заболявания.
Статистическите данни показват, че приблизително 40 % от всички пациенти, които посещават общопрактикуващите лекари имат подобни оплаквания. Отделните отоневрологични заболявания или комбинация на няколко от тях могат значително да влошат качеството на живот на пациентите и дори да причинят инвалидизация, казва д-р Цветана Асеникова, невролог в Медицински център "Кардиосии".
Понятието вертиго произхожда от латинския глагол „ vertere“, означаващ „обръщам се“,“въртя се“, и се определя като илюзия за въртене на собственото тяло в пространството или на околните предмети, потъване или издигане.
Това не е самостоятелно заболяване, а симптом на различни синдроми, дължащ се на нарушена функция на периферната нервна система или централната вестибуларна нервна система. Възниква поради асиметрия на вестибуларната система, свързана с погрешна сетивна информация. Съпровожда се с неприятни психовегетативни симптоми като гадене, повръщане, пребледняване, изпотяване, чувство за страх и др. В медицинската литература се описва като системен световъртеж.
При замайването липсва илюзия за движение на тялото, а най-честите оплаквания са нестабилност, чувство на олюляване и шемет. В литературата се среща с термина несистемен световъртеж.
Статистическите данни показват,че след главоболието оплакванията от световъртеж или замайване и нестабилно равновесие се срещат при около 40% от пациентие, посещаващи общопрактикуващите лекари, и че честотата на поява на световъртеж нараства с възрастта.
Вестибуларни синдроми
Вертижни синдроми, които възникват при локализация на патологичния процес в лабиринта и първи неврон на вестибуларния анализатор, се класифицират като периферен отоневрологичен синдром, а тези в мозъчните вестибуларни ядра, проводящите пътища и интегративни центрове-като централен отоневрологичен синдром.
При едновременно засягане на периферните и централни вестибуларни структури говорим за комбиниран отоневрологичен синдром. Придружаването на световъртежа от редица вегетативни симптоми се дължи на тесните анатомо-функционални връзки между вегетативна нервна система и вестибуларен анализатор.
Периферен отоневрологичен синдром може да се наблюдава при увреда на задната част на лабиринта или на вестибуларния нерв при Болест на Мениер, Доброкачествен пароксизмален
позиционен световъртеж, Вестибуларен невронит, Лабиринтити с различна етиология, вследствие вестибулотоксични лекарства/аминогликозиди и др., Неврином на N.vestibulocochlearis/statoacusticus и др.
Централен отоневрологичен синдром говори за засягане на нервни структури над вестибуларния нерв при: Мозъчно-съдова болест, Транзиторни исхемични атаки, Исхемичен мозъчен инсулт във
вертебро-базиларната система, Хеморагичен мозъчен инсулт, интрацеребрален хематом в
моста и малкия мозък, слединсултни състояния, Цервикална спондилоза и спондилоартроза,
Хронична вертебро-базиларна недностатъчност, Атеросклероза, Артериална хипертония/хипо-
тония, Черепно-мозъчни травми, Множествена склероза, Базиларна мигрена, Мозъчни тумори
и др.
Световъртежът от централен произход рядко възниква изолирано, по-често е съчетан с други
неврологични симптоми/синдроми като нарушения на говора, двойно виждане, мускулна сла-
бост, загуба на съзнание и др.
Заболяванията, свързани със световъртеж, замаяност и нестабилно равновесие, изискват детайлна диагностика и своевременно лечение , които се основават на снемане на пълна и точна
анамнеза от пациента и обстоен отоневрологичен преглед с апаратурни методи, предупреждава неврологът.
Инструментални тестове за регистрация, оценка и анализ на вестибуларния анализатор са:
Електронистагмограф – апарат за обективна регистрация функцията на вестибуларния апарат при ротаторни и калорични провокации.
Стабилограф - с помощта му се прави компютърна диагностика за отчитане на статичното равновесие и се отчита т.нар коефициент на Ромберг.
Видеонистагмограф, с който се тестват и определят функциите на вестибуларния апарат. Изледването се прави със специални очила, снабдени с миниатюрни видеосистеми с инфрачервена светлина.
Унтербергерограф – за обективна оценка на ъглови и скоростни отклонения при изследване на равновесието с графично изобразяване.
С помощта на съвременната апаратура през последните години се наблюдава значително подобрение в диагностиката на пациентите с вертиго, докато през 60-те години на миналия век само на 20 % от пациентите е поставена окончателна диагноза. През 70-те години тази цифра е нарастнала до 65 %, а в момента достига до и над 90 %, което дава възможност да се назначава адекватна и своевременна терапия и рехабилитация.
Счита се ,че възникването на доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж/ДППС/
е свързан с механично натрупване на откъснали се кристалчета на калциев карбонат/отоконии/
които са вградени в желатинозната мембрана на отолитовия апарат. Поради по-голямото си относително тегло те мигрират в един от трите полуокръжни канали и свободно се движат в него,
когато главата променя позицията си. Това движение променя нормалното движение на ендолимфата в полуокръжния канал и причинява нежеланото ѝ преместване дори след като главата не се движи и е в покой. Вследствие на това към мозъка се изпращат фалшиви сигнали и възниква сензорен конфликт и усещане за световъртеж.
За лечение на ДППС се прилагат репозициониращи процедури с цел освобождаване на полуокръжните канали от свободно движещите се кристали.
Изборът на лечение на вестибуларните дисфункции е от изключително значение за бързото въз-
становяване. То е строго индивидуално и включва както медикаментозно лечение, така и специализирани репозициониращи процедури, вестибуларна рехабилитация, психотренинг и в редки случаи оперативна намеса.
Основно приложение в медикаментозната терапия имат: анти- вертижни, вазоактивни, ноотропни, противовъзпалитални, седативни лекарствени средства. В последно време вестибуларната рехабилитация намира широко приложение в лечебната практика за подпомагане и ускоряване на компенсаторната функция на вестибуларната система и създаване условия за по-бързата и адаптация.
Вестибуларната рехабилитация е подходяща при заболявания,свързани с вестибуларен дефицит от периферен и/или централен произход като:
--Пациенти с чисто периферна симпотматика: едностранни вестибулопатии с различна етиология, промени в шиен сегмент на гръбначен стълб.
--Остатъчна нестабилност след физикална терапия на пациенти с ДППВ за стимулиране на вес-
тибуларната адаптация.
--Пациенти с централна симптоматика: асимптомни исхемични нарушения на мозъчното кръво-
обращение, тронзиторна исхемична атака във вертебро-базиларна система, хронична вертебро-
базиларна недостатъчност, мозъчно-съдова болест, посттравматичен световъртеж и др.
--Пациенти с паническо разстройство и други тревожни разстройства и вестибуларна симптома-
тика.
--Пациенти в напреднала възраст, при които въпреки липсата на документирани вестибуларни дисфункции,с нарастване на възрастта настъпват промени, засягащи централната и периферна
част на вестибуларната система /дегенерация на вестибуларния ганглий и нерв,прогресивна де-
генерация на сензорния епител, уплътнени съдови стени и понижен кръвоток, намаление коли-
чеството неврони във вестибуларните ядра/.
--Пациенти с двигателни нарушения от различен характер.
Световъртежът е симптом, който трябва да се познава много добре от лекарите във всички области на медицината. За поставяне на правилна и своевременна диагноза и лечение пациентът трябва да се насочва към специалисти, подчертава неврологът д-р Асеникова.
Статистическите данни показват, че приблизително 40 % от всички пациенти, които посещават общопрактикуващите лекари имат подобни оплаквания. Отделните отоневрологични заболявания или комбинация на няколко от тях могат значително да влошат качеството на живот на пациентите и дори да причинят инвалидизация, казва д-р Цветана Асеникова, невролог в Медицински център "Кардиосии".
Понятието вертиго произхожда от латинския глагол „ vertere“, означаващ „обръщам се“,“въртя се“, и се определя като илюзия за въртене на собственото тяло в пространството или на околните предмети, потъване или издигане.
Това не е самостоятелно заболяване, а симптом на различни синдроми, дължащ се на нарушена функция на периферната нервна система или централната вестибуларна нервна система. Възниква поради асиметрия на вестибуларната система, свързана с погрешна сетивна информация. Съпровожда се с неприятни психовегетативни симптоми като гадене, повръщане, пребледняване, изпотяване, чувство за страх и др. В медицинската литература се описва като системен световъртеж.
При замайването липсва илюзия за движение на тялото, а най-честите оплаквания са нестабилност, чувство на олюляване и шемет. В литературата се среща с термина несистемен световъртеж.
Статистическите данни показват,че след главоболието оплакванията от световъртеж или замайване и нестабилно равновесие се срещат при около 40% от пациентие, посещаващи общопрактикуващите лекари, и че честотата на поява на световъртеж нараства с възрастта.
Вестибуларни синдроми
Вертижни синдроми, които възникват при локализация на патологичния процес в лабиринта и първи неврон на вестибуларния анализатор, се класифицират като периферен отоневрологичен синдром, а тези в мозъчните вестибуларни ядра, проводящите пътища и интегративни центрове-като централен отоневрологичен синдром.
При едновременно засягане на периферните и централни вестибуларни структури говорим за комбиниран отоневрологичен синдром. Придружаването на световъртежа от редица вегетативни симптоми се дължи на тесните анатомо-функционални връзки между вегетативна нервна система и вестибуларен анализатор.
Периферен отоневрологичен синдром може да се наблюдава при увреда на задната част на лабиринта или на вестибуларния нерв при Болест на Мениер, Доброкачествен пароксизмален
позиционен световъртеж, Вестибуларен невронит, Лабиринтити с различна етиология, вследствие вестибулотоксични лекарства/аминогликозиди и др., Неврином на N.vestibulocochlearis/statoacusticus и др.
Централен отоневрологичен синдром говори за засягане на нервни структури над вестибуларния нерв при: Мозъчно-съдова болест, Транзиторни исхемични атаки, Исхемичен мозъчен инсулт във
вертебро-базиларната система, Хеморагичен мозъчен инсулт, интрацеребрален хематом в
моста и малкия мозък, слединсултни състояния, Цервикална спондилоза и спондилоартроза,
Хронична вертебро-базиларна недностатъчност, Атеросклероза, Артериална хипертония/хипо-
тония, Черепно-мозъчни травми, Множествена склероза, Базиларна мигрена, Мозъчни тумори
и др.
Световъртежът от централен произход рядко възниква изолирано, по-често е съчетан с други
неврологични симптоми/синдроми като нарушения на говора, двойно виждане, мускулна сла-
бост, загуба на съзнание и др.
Заболяванията, свързани със световъртеж, замаяност и нестабилно равновесие, изискват детайлна диагностика и своевременно лечение , които се основават на снемане на пълна и точна
анамнеза от пациента и обстоен отоневрологичен преглед с апаратурни методи, предупреждава неврологът.
Инструментални тестове за регистрация, оценка и анализ на вестибуларния анализатор са:
Електронистагмограф – апарат за обективна регистрация функцията на вестибуларния апарат при ротаторни и калорични провокации.
Стабилограф - с помощта му се прави компютърна диагностика за отчитане на статичното равновесие и се отчита т.нар коефициент на Ромберг.
Видеонистагмограф, с който се тестват и определят функциите на вестибуларния апарат. Изледването се прави със специални очила, снабдени с миниатюрни видеосистеми с инфрачервена светлина.
Унтербергерограф – за обективна оценка на ъглови и скоростни отклонения при изследване на равновесието с графично изобразяване.
С помощта на съвременната апаратура през последните години се наблюдава значително подобрение в диагностиката на пациентите с вертиго, докато през 60-те години на миналия век само на 20 % от пациентите е поставена окончателна диагноза. През 70-те години тази цифра е нарастнала до 65 %, а в момента достига до и над 90 %, което дава възможност да се назначава адекватна и своевременна терапия и рехабилитация.
Счита се ,че възникването на доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж/ДППС/
е свързан с механично натрупване на откъснали се кристалчета на калциев карбонат/отоконии/
които са вградени в желатинозната мембрана на отолитовия апарат. Поради по-голямото си относително тегло те мигрират в един от трите полуокръжни канали и свободно се движат в него,
когато главата променя позицията си. Това движение променя нормалното движение на ендолимфата в полуокръжния канал и причинява нежеланото ѝ преместване дори след като главата не се движи и е в покой. Вследствие на това към мозъка се изпращат фалшиви сигнали и възниква сензорен конфликт и усещане за световъртеж.
За лечение на ДППС се прилагат репозициониращи процедури с цел освобождаване на полуокръжните канали от свободно движещите се кристали.
Изборът на лечение на вестибуларните дисфункции е от изключително значение за бързото въз-
становяване. То е строго индивидуално и включва както медикаментозно лечение, така и специализирани репозициониращи процедури, вестибуларна рехабилитация, психотренинг и в редки случаи оперативна намеса.
Основно приложение в медикаментозната терапия имат: анти- вертижни, вазоактивни, ноотропни, противовъзпалитални, седативни лекарствени средства. В последно време вестибуларната рехабилитация намира широко приложение в лечебната практика за подпомагане и ускоряване на компенсаторната функция на вестибуларната система и създаване условия за по-бързата и адаптация.
Вестибуларната рехабилитация е подходяща при заболявания,свързани с вестибуларен дефицит от периферен и/или централен произход като:
--Пациенти с чисто периферна симпотматика: едностранни вестибулопатии с различна етиология, промени в шиен сегмент на гръбначен стълб.
--Остатъчна нестабилност след физикална терапия на пациенти с ДППВ за стимулиране на вес-
тибуларната адаптация.
--Пациенти с централна симптоматика: асимптомни исхемични нарушения на мозъчното кръво-
обращение, тронзиторна исхемична атака във вертебро-базиларна система, хронична вертебро-
базиларна недостатъчност, мозъчно-съдова болест, посттравматичен световъртеж и др.
--Пациенти с паническо разстройство и други тревожни разстройства и вестибуларна симптома-
тика.
--Пациенти в напреднала възраст, при които въпреки липсата на документирани вестибуларни дисфункции,с нарастване на възрастта настъпват промени, засягащи централната и периферна
част на вестибуларната система /дегенерация на вестибуларния ганглий и нерв,прогресивна де-
генерация на сензорния епител, уплътнени съдови стени и понижен кръвоток, намаление коли-
чеството неврони във вестибуларните ядра/.
--Пациенти с двигателни нарушения от различен характер.
Световъртежът е симптом, който трябва да се познава много добре от лекарите във всички области на медицината. За поставяне на правилна и своевременна диагноза и лечение пациентът трябва да се насочва към специалисти, подчертава неврологът д-р Асеникова.
Comments
comments powered by Disqus