Общество
Великден - най-големият празник за всички християни, наричан "празник на всички празници"
Великден - най-големият празник за всички християни, наричан "празник на всички празници"
Смята се, че Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
Великден е сред т. нар. подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Иисус Христос и последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и смъртта му на Кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си, и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на празника.
Възкресение Христово или Великден е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Със смъртта си Иисус Христос е изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението си дал надежда за живот след смъртта.
В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно е предсказвал разпъването си на Кръста и Възкресението си след три дни. Когато на третия ден след погребението му Мария Магдалина отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.
Събитията, свързани с Христовото Възкресение, стават в дните около еврейския празник Пасха, затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар, Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Първият Вселенски събор през 325 г. определя принципа, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
В навечерието на самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи от Благодатния огън вкъщи.
Източник: БТА
Великден е сред т. нар. подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Иисус Христос и последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и смъртта му на Кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си, и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на празника.
Възкресение Христово или Великден е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Със смъртта си Иисус Христос е изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението си дал надежда за живот след смъртта.
В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно е предсказвал разпъването си на Кръста и Възкресението си след три дни. Когато на третия ден след погребението му Мария Магдалина отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.
Събитията, свързани с Христовото Възкресение, стават в дните около еврейския празник Пасха, затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар, Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Първият Вселенски събор през 325 г. определя принципа, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
В навечерието на самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи от Благодатния огън вкъщи.
Източник: БТА
Comments
comments powered by Disqus