Строителството по българското Черноморие застрашава от унищожаване местообитанията на най-рядко срещаната змия в Европа, която е и един от най-застрашени видове влечуги в света – Черноврата стрелушка. Това съобщиха от дирекцията на Природен парк (ПП) “Странджа“, потърсени по повод днешния Международен ден на Земята. Световният ареал на разпространение на тази малка и напълно безопасна за човека змия е съсредоточен единствено по южните крайбрежни територии на страната ни, от нос Емине до Синеморец, като обитава най-вече скалите в близост до морето.

Едва пет находища са открити през миналия век и край Истанбул. За съжаление, поради силното разрастване на турския мегаполис през последните десетилетия, те вече са унищожени. Последното обитавано от този вид място е установено през 2007 година до царевското село Синеморец, уточниха експертите от ПП “Странджа“. “Тази малка змия е изключително уязвима от унищожаване на местообитанията поради строителство по Черноморието. И за да я запазим занапред, необходимо е да съхраним последните незастроени участъци край морето, които по българското крайбрежие са останали почти единствено на територията на Природен парк "Странджа"“, казват от дирекцията на най-големия природен парк у нас.

Биологичното разнообразие на Земята е силно уязвимо от промените в околната среда и човешката дейност
Човешката дейност, макар и далеч от дивите територии на Природен парк "Странджа", оказва влияние върху флората и фауната в защитената територия, в която се срещат редица защитени и застрашени от изчезване видове. На едно от първите места сред тях попадат прилепите. Въпреки че в планината се срещат 26 вида, от общо 33 в България (близо 79%), те са силно уязвими от промените в средата – както пещерните, така и горските видове. Негативно въздействие върху пещерните прилепи може да бъде оказано и при най-малката промяна в средата вътре в пещерите, например изменение в качеството или в химичния състав на въздуха, срутване на пещерни и скални образувания и галерии. Това може да доведе до напускане на обиталища, изоставяне на колонии и дори измиране на екземпляри в засегнатите пещери, разясниха експертите от природния парк.

В Странджа се намират едни от най-добре запазените и труднодостъпни стари гори и пещери, за разлика от други части на България, което дава възможност за запазването на относително стабилни популации на някои видове прилепи. Но това в никакъв случай не бива да ни успокоява, тъй като за тази крехка екосистема е нужно да се полагат грижи с особено внимание, посочиха от ПП "Странджа".

Типичен вид за Югоизточната четвърт от страната ни е видът Бехщайнов нощник - прилеп, който е тясно свързан със старите гори, заемащи 30 на сто от площта на всички гори в парка или три пъти повече от средното за страната. Други такива видове са горските Малък вечерник и Ръждив вечерник, пещерните Остроух нощник и Голям нощник, Голям подковонос и Малък подковонос.

Източник: БТА