На стената
Доходите на българите спадат
Доходите на българите спадат
Намаляването на т.нар. "средна класа" е сериозен проблем, върху който трябва да се работи. Около това становище се обединиха в ефира на Bulgaria On Air д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН и Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта.
Мерките, които БНБ оповести като намаляване на минималните резерви в търговските банки, със сигурност ще имат ефект върху пазара на недвижимите имоти и инфлацията, смята д-р Пенева. Според нея ефект ще има първо върху спекулативните сделки.
"В условия на двегодишна инфлация покупателната сила на доходите е много по-ниска и възможността за покриването на кредитите е по-ниска", каза тя и обясни, че е много важно каква ще бъде политиката на държавата към хората с по-ниски доходи. Според нея е важно да се преосмисли политиката за минималните доходи, но и като цяло системата за социални плащания и определянето на линията на бедност.
"Важно е да се промени цялостният подход, дори с минимални стъпки, както сега се прави с промените в Закона за социално подпомагане", поясни Теодора Пенева.
Тя поясни, че доходите от работна заплата са спаднали с три процента на 53 процента и се е увеличил делът доходи от продажби. Това означава, че хората са принудени да продават имущество, за да си подсигурят разходите.
"Силно обедняло общество сме. Не може поотделно да се взимат мерки, трябва да е съвкупен подходът за подобряване на условията", обобщи д-р Пенева.
Според предоставените от нея данни има тенденция за хора, работещи на два трудови договора, но това е проблем в сфери като здравеопазването и социалните дейности - има много малък брой специалисти, които обслужват много голям брой хора.
"Заплащането е едната страна на решението, но трябва да има и структури промени. Здравната реформа трябва да се осъществи. В момента депутатите обсъждат много други закони - като тези, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, а останалите - в образователната и здравеопазването не се дискутират. В тези сектори има много финансиране, но неговото разпределяне трябва да се преосмисли, за да може клиентите на тези сектори да получават по-адекватна услуга", поясни д-р Пенева.
Според нея стандартът на живот у нас не е много по-нисък, сравнен с други западни икономики, но има проблем със здравеопазването, социалните услуги и образованието.
"Изход трябва да има, но въпросът е кога ще бъде той, дали ще бъде с този парламент или следващия. Времето не трябва да се отлага, защото изтъняването на средната класа ще доведе до проблеми", допълни тя.
"Хората постоянно искат по-високи заплати, но все още е по-спокойна обстановката на пазара на труда", каза Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта. Според данните на конфедерацията се очаква безработицата у нас през годината да бъде между 9 и 10%, като основно се наблюдава "охлаждане" в IT-сектора.
"Изтъняването на средната класа - продължава все повече хора да минават към линията на бедността и да има един малък процент хора с по-високи доходи", поясни той и посочи, че въпреки лекия ръст на безработицата, не се очакват драматични съкращения и фалити.
Първанов каза, че предстои да влезе в сила нова евродиректива, която свързва минималната заплата със средната и това ще доведе до ръст на минималната заплата. "Само два процента са безработните висшисти - тоест, доброто образование гарантира заетост", обясни той.
Наблюдава се тенденция за хора в предпенсионна и пенсионна възраст, които продължават да търсят реализация. В същото време и близо 1,150 млн. българи, които нито работят, нито учат. Все още има и немалък сив сектор, който обхваща около 17 процента от работещите, стана ясно още от думите му.
Според Първанов е необходимо да има политика за ускорен внос на работна ръка от други държави. Има отворени повече от 200 хил. работни места, които, особено в туризма, може да останат незаети до края на сезона. Също трябва да има и политика за връщане на българи от чужбина.
"България става все по-атрактивен вариант и въпросът е какво ще предложим на тези хора. Има хора, които имат искрено желание сега да се върнат", поясни Първанов.
Мерките, които БНБ оповести като намаляване на минималните резерви в търговските банки, със сигурност ще имат ефект върху пазара на недвижимите имоти и инфлацията, смята д-р Пенева. Според нея ефект ще има първо върху спекулативните сделки.
"В условия на двегодишна инфлация покупателната сила на доходите е много по-ниска и възможността за покриването на кредитите е по-ниска", каза тя и обясни, че е много важно каква ще бъде политиката на държавата към хората с по-ниски доходи. Според нея е важно да се преосмисли политиката за минималните доходи, но и като цяло системата за социални плащания и определянето на линията на бедност.
"Важно е да се промени цялостният подход, дори с минимални стъпки, както сега се прави с промените в Закона за социално подпомагане", поясни Теодора Пенева.
Тя поясни, че доходите от работна заплата са спаднали с три процента на 53 процента и се е увеличил делът доходи от продажби. Това означава, че хората са принудени да продават имущество, за да си подсигурят разходите.
"Силно обедняло общество сме. Не може поотделно да се взимат мерки, трябва да е съвкупен подходът за подобряване на условията", обобщи д-р Пенева.
Според предоставените от нея данни има тенденция за хора, работещи на два трудови договора, но това е проблем в сфери като здравеопазването и социалните дейности - има много малък брой специалисти, които обслужват много голям брой хора.
"Заплащането е едната страна на решението, но трябва да има и структури промени. Здравната реформа трябва да се осъществи. В момента депутатите обсъждат много други закони - като тези, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, а останалите - в образователната и здравеопазването не се дискутират. В тези сектори има много финансиране, но неговото разпределяне трябва да се преосмисли, за да може клиентите на тези сектори да получават по-адекватна услуга", поясни д-р Пенева.
Според нея стандартът на живот у нас не е много по-нисък, сравнен с други западни икономики, но има проблем със здравеопазването, социалните услуги и образованието.
"Изход трябва да има, но въпросът е кога ще бъде той, дали ще бъде с този парламент или следващия. Времето не трябва да се отлага, защото изтъняването на средната класа ще доведе до проблеми", допълни тя.
"Хората постоянно искат по-високи заплати, но все още е по-спокойна обстановката на пазара на труда", каза Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта. Според данните на конфедерацията се очаква безработицата у нас през годината да бъде между 9 и 10%, като основно се наблюдава "охлаждане" в IT-сектора.
"Изтъняването на средната класа - продължава все повече хора да минават към линията на бедността и да има един малък процент хора с по-високи доходи", поясни той и посочи, че въпреки лекия ръст на безработицата, не се очакват драматични съкращения и фалити.
Първанов каза, че предстои да влезе в сила нова евродиректива, която свързва минималната заплата със средната и това ще доведе до ръст на минималната заплата. "Само два процента са безработните висшисти - тоест, доброто образование гарантира заетост", обясни той.
Наблюдава се тенденция за хора в предпенсионна и пенсионна възраст, които продължават да търсят реализация. В същото време и близо 1,150 млн. българи, които нито работят, нито учат. Все още има и немалък сив сектор, който обхваща около 17 процента от работещите, стана ясно още от думите му.
Според Първанов е необходимо да има политика за ускорен внос на работна ръка от други държави. Има отворени повече от 200 хил. работни места, които, особено в туризма, може да останат незаети до края на сезона. Също трябва да има и политика за връщане на българи от чужбина.
"България става все по-атрактивен вариант и въпросът е какво ще предложим на тези хора. Има хора, които имат искрено желание сега да се върнат", поясни Първанов.
Comments
comments powered by Disqus