Кратък коментар
Социалистът Шулц докара логорея на Бойко, за катарзис няма надежда
Социалистът Шулц докара логорея на Бойко, за катарзис няма надежда
Мартин Шулц отключи логореята на бившия премиер Бойко Борисов. Толкова не бяхме го чували да говори от времето, когато беше министър-председател.
Заобиколен от камери и микрофони Борисов изглеждаше щастлив и усмихнат, в центъра на вниманието, като в доброто старо време.
Бившият премиер така и не се научи да различава дипломатическата вежливост от реалното внимание.
"Той (Шулц – б.а.) внимателно следи моето развитие и победите, които има ГЕРБ. Много пъти съм го канил да посети България. За радост, днес е тук и намери време, в тази си програма, да се види и с президента, и с мен, и с всички свои съпартийци", самоуверено заяви лидерът на ГЕРБ.
По своя егоцентрична бойкоборисовска логика експремиерът приема като специален комплимент желанието на Мартин Шулц да се срещне и разговаря с него. Очевидно е, че политикът, заемащ една от най-важните позиции в ЕС и претендент за още по-важна, иска да е наясно със случващото се в страна, членка на съюза, при това проблемна.
Неслучайно самият Шулц отказа коментар след срещата, наричайки я протоколна.
Изявлението на първия в ГЕРБ разкри още нещо - ако някой си е въобразявал, че след изборите Бойко Борисов преживява толкова модерния напоследък катарзис, да забрави - тази илюзия е напълно разбита.
Той още се мисли за победител, без да схваща, че наличието на повече гласове напрактика не го прави такъв, без да осъзнава, че има значителна заслуга и за франкенщайнската деформация на Волен.
Вродената му харизматичност и талантът да говори убедително не могат да прикрият недостатъци, които в опозиция се открояват още по-ясно. Все така успешно продължава да не вижда гредата в собственото си око.
"Нека да се държим възпитано, внимателно, да говорим политиците, за да не караме народа да се чуди кой какъв е. Освен ругатни, политиците друго не си казват един за друг. Когато "всички са маскари", нищо добро не очаква една държава", мъдрува лидерът на ГЕРБ. Снимка: Дневник.бг
Очевидно той не се вижда сред нетолерантните политици. Възхищава се, че "в Европа социалисти, либерали, десни или консерватори, си говорят, поставят проблемите, търсят консенсус и рано или късно го намират и затова Европа върви напред". И допълва: "За диалог са необходими поне двама души, а засега съм само аз".
Това на книжовен език се нарича дебелокожие, на народен – гьонсуратлък.
И за да е противоречието пълно, казва и как си представя диалога: "Аз съм готов веднага да се върна в парламента, Станишев да дойде да се извини..."
Въпреки мълчанието на Шулц след срещата, по словоохотливостта на Борисов може да се предположи какви са посланията на председателя на Европарламента. Без съмнение на Европа не й харесва патовата ситуация в страната и липсата на консенсус между политически сили по основните за България въпроси, силен израз на което е отказът на ГЕРБ да участва в работата на парламента. Каза го и Барозу на срещата с Пламен Орешарски.
Но има ли кой да ги чуе?
Заобиколен от камери и микрофони Борисов изглеждаше щастлив и усмихнат, в центъра на вниманието, като в доброто старо време.
Бившият премиер така и не се научи да различава дипломатическата вежливост от реалното внимание.
"Той (Шулц – б.а.) внимателно следи моето развитие и победите, които има ГЕРБ. Много пъти съм го канил да посети България. За радост, днес е тук и намери време, в тази си програма, да се види и с президента, и с мен, и с всички свои съпартийци", самоуверено заяви лидерът на ГЕРБ.
По своя егоцентрична бойкоборисовска логика експремиерът приема като специален комплимент желанието на Мартин Шулц да се срещне и разговаря с него. Очевидно е, че политикът, заемащ една от най-важните позиции в ЕС и претендент за още по-важна, иска да е наясно със случващото се в страна, членка на съюза, при това проблемна.
Неслучайно самият Шулц отказа коментар след срещата, наричайки я протоколна.
Изявлението на първия в ГЕРБ разкри още нещо - ако някой си е въобразявал, че след изборите Бойко Борисов преживява толкова модерния напоследък катарзис, да забрави - тази илюзия е напълно разбита.
Той още се мисли за победител, без да схваща, че наличието на повече гласове напрактика не го прави такъв, без да осъзнава, че има значителна заслуга и за франкенщайнската деформация на Волен.
Вродената му харизматичност и талантът да говори убедително не могат да прикрият недостатъци, които в опозиция се открояват още по-ясно. Все така успешно продължава да не вижда гредата в собственото си око.
"Нека да се държим възпитано, внимателно, да говорим политиците, за да не караме народа да се чуди кой какъв е. Освен ругатни, политиците друго не си казват един за друг. Когато "всички са маскари", нищо добро не очаква една държава", мъдрува лидерът на ГЕРБ. Снимка: Дневник.бг
Очевидно той не се вижда сред нетолерантните политици. Възхищава се, че "в Европа социалисти, либерали, десни или консерватори, си говорят, поставят проблемите, търсят консенсус и рано или късно го намират и затова Европа върви напред". И допълва: "За диалог са необходими поне двама души, а засега съм само аз".
Това на книжовен език се нарича дебелокожие, на народен – гьонсуратлък.
И за да е противоречието пълно, казва и как си представя диалога: "Аз съм готов веднага да се върна в парламента, Станишев да дойде да се извини..."
Въпреки мълчанието на Шулц след срещата, по словоохотливостта на Борисов може да се предположи какви са посланията на председателя на Европарламента. Без съмнение на Европа не й харесва патовата ситуация в страната и липсата на консенсус между политически сили по основните за България въпроси, силен израз на което е отказът на ГЕРБ да участва в работата на парламента. Каза го и Барозу на срещата с Пламен Орешарски.
Но има ли кой да ги чуе?
Comments
comments powered by Disqus