Без щитовидна жлеза може да се живее само 3 месеца. Над 60-70% от хората по някакъв начин са засегнати от проблеми, свързани с щитовидната жлеза.
Това са само част от данните, които трябва да увеличат обществената осведоменост по въпросите за заболяванията на щитовидната жлеза.

Тази година предстоящата Международна седмица за повишаването на информираността за щитовидната жлеза е фокусирана върху генетичния фактор и ще премине под надслов "Дойде ли ти до гуша?".

"След 50-годишна възраст минимум половината от жените имат минимум по един възел в щитовидната жлеза, предимно доброкачествен. Повишената функция на щитовидната жлеза обхваща 3-5% от възрастната популация над 18 години. Недостатъчна функция – при младите хора тя засяга 1-2%, но става между 10 и 15% за възрастните хора над 50 години.

Това заяви пред БНР ендокринологът доц. Пламен Попиванов. Според него заболяванията на щитовидната жлеза са измежду най-често разпространените.

За автоимунната тиреоидна болест специалистът информира, че 15% от цялата популация имат антитела срещу щитовидната жлеза – това е риск, който с времето води до недостатъчна функция на жлезата.

Това е лесно да се установи при подуване на гушата, категоричен бе доц. Попиванов.

"Когато се промени функцията на щитовидната жлеза, човек или "заспива зимен сън", когато има недостатъчност, подобно на мечките – става по-бавен, мисли по-бавно, чувства се слаб, отпаднал, безсилен, все е унесен. Това нещо настъпва постепенно, няма конкретна външна изява. Когато е повишена функцията, човек става нервен, напрегнат, възбудим, има сърцебиене, поти се, трескав - типичните прояви на една невроза", отбеляза доцент Попиванов.

Винаги в началото – дали при повишена или при понижена функция, тези състояния лесно се бъркат с неврозите, алармира лекарят.