Проектът за възстановяване на крепостта Маркели край Карнобат и превръщането й в туристическа атракция стигна до най-важната си фаза - реалните строителни работи.

Както Viapontika.com писа, 7 са кандидатите за изпълнители. Победителят все още не е излъчен.

Проектът се реализира по ОП "Регионално развитие". Общата му стойност надхвърля 3,2 млн. лв., които трябва да се похарчат така, че през следващите години Маркели да стане едно от най-посещаваните места от наши и чужди туристи.

Защо си струва? С помощта на археолози и историци Viapontika.com предлага на своите читатели 15 доказателства, че Маркели е уникална старина.


Градът е бил укрепен с мощни стени от редуващи се каменни редове.

1. Крепостта край Карнобат е сред най-коментираните средновековни обекти в българската история от десетки учени изследователи, но началото е поставено от Константин Иречек и братята Шкорпил. К. Иречек отбелязва при посещението си в Карнобат “При все, че самият град няма старини, той е от стар произход”, но старините на Карнобат – Маркели, са измежду най-значимите ранновизантийски градове в цяла Тракия.


2. Три групи мнения има за произхода на името Маркели: за келтски, римски (латински) и тракийски. При етимологията трябва да се разглежда връзката река – крепост, като името се извежда от наименованието на реката, течаща в подножието на крепостта. Старинното име на река Мочурица (по името на най-голямата и съставна част) е Марцил или някоя от формите Марсил, Мръсил, Мърсил. Причислявано е към тракийските наименования на местности, чиято втора съставка е “келай”. Частицата “mar” при свързването си може да има две значения – нещо голямо или блато. При първия случай Маркели би означавала големият извор, голямата река, във втория – блатен извор, блатна река.


3. Разкриваните архитектурни останки от античен мост от ІІ в. в западното подножие на крепостта, непосредствено до река Мочурица, представят единствената достъпна комуникационна връзка юг-север в голям периметър поради географските дадености – блатистата река Мочурица (най-големият източен ляв приток на река Тунджа) и Стралджанското блато (от юг) и Карнобатското (от север-североизток). Стратегическото местоположение на мостовото съоръжение, предшестващо крепостта с поне 300 години, предопределя бъдещото й значение.


4. Крепостта е изградена в края на V – началото на VІ в. и има изключително разположение. Възвишението предоставя великолепна зрителна връзка във всички посоки, проходи и укрепителни съоръжения, с изключение на изток. На североизток тя е към Айтоския проход и Айтоските укрепления и Малка Карнобатска планина; на север – към Малка Карнобатска планина, в дълбочина - към Ришкия проход, на северозапад – към източната част на Терзийския баир и укреплението “Крачана” и в дълбочина Върбишката планина, Върбишкия проход, на запад – към Седларевските височини и крепостта “Шейтан калеси” (на 4 км западно), Марашкия проход, Кабиле; на юг – в идеален план към Бакаджиците и към двете укрепления по “Големия” и “Войниишкия” Бакаджик.


5. Началото се свързва с изграждането на ранен християнски мартириум от края на ІV - началото на V в. в най-високата част на бъдещия град. Ранното християнско съоръжение няма аналог на Балканския полуостров и като най-близък еднотипен паметник се свързва с Дамус Ел-Карида в Картаген. Укрепяването на града с мощни стени от редуващи се каменни редове и винаги пет реда тухли и ранновизантийски кули с формата на вписан кръст, е изцяло свързано и подчинено на концепцията на вече съществуващия раннохристиянски мартириум – страховита е югоизточната кула, със запазена бойница. Уникалното рядко срещано раннохристиянско съоръжение съществува до VІ в.


6. Вече през VІ в. върху мартириумът е изградена импозантна трикорабна триапсидна базилика, седалище на епископско средище. Базиликата е богато стенописвана, с много мрамор - колони, капители, мраморна олтарна украса – стълбчета, част от амвон. В VІ-VІІ в. действащата ранновизантийска базилика с мраморната пластика, мозайки и стенописи, е символ на архитектурните и художествените достижения на епохата. Впечатляващият базиликален храм е унищожен през средата или втората половина на VІІІ в. или началото на ІХ в.


7. Град Маркели е стратегически пункт, разположен по важния път Константинопол – Адрианополис – старобългарските политически центрове Плиска и Преслав – река Дунав. От средата на VІІІ в. византийският град изцяло контролира пътя между България и Византия. Когато в средата на VІІІ в. България изгражда своя държавно-политически център в Плиска, оперативното направление от морето се измества по оста Константинопол-Маркели-Плиска. Ролята и значението на Маркели се развиват паралелно с израстването на Плиска като държавно-политически център, започнал в средата на VІІІ в.

Проектът ще възстанови голяма част от крепостните стени и християнския храм.