Множествената /мултиплена/ склероза е хронично, възпалително заболяване, което засяга централната нервна система /главен и гръбначен мозък/ и се характеризира с увреда на миелина на нервните влакна и аксонална дегенерация. /Миелинът е вещество, което обвива аксоните на невроните и се състои основно от липиди и протеини./ Множествената склероза е автоимунно заболяване, при което имунната система развива погрешна реакция към собствените клетки и тъкани и смятайки ги за "чужди", ги атакува, казва неврологът д-р Цветана Асеникова.

Патоанатомично МС се характеризира с пръснати автоимунни, възпалителни лезии на миелина в бялото вещество на главния и гръбначния мозък. Демиализираните/ разрушени/ аксони не могат ефективно да провеждат нервните импулси, в резултат на което мозъкът не може да контролира основните функции като зрение, двигателна активност, сетивност, координация и др.

Най-честата форма на протичане на заболяването МС е т.н. пристъпно-ремитентна.При нея пристъпът се характеризира с поява на нови симптоми или влошаване на съществуващи такива и трае повече от 24 часа. Негативните симптоми могат да изчезнат напълно след края на пристъпа или да останат някакви остатъчни прояви. Ремисиите между пристъпите протичат без влошавания или нови симптоми.

При 80-90% от пациентите тази форма на протичане е първата изява на множествена склероза. В рамките на няколко седмици активността на възпалителния процес отслабва и започва обратен процес на частично възстановяване на миелина в засегнатите участъци, водещ до подобрение на нервното провеждане. В този период симптомите могат да претърпят пълно обратно развитие, но възстановяването е непълно и при пациентите е налице остатъчна клинична симптоматика и оплаквания.

Ремиелинизацията при МС е винаги частична, с разрастване на съединителна/склеротична/тъкан в зо-
ните на демиелинизация. Това заместване на нервната със съединителна тъкан е причина за-
боляването да се нарича склероза. Мултиплена или множествена склероза като наименование е обусловено от факта,че плаките на демиелинизация са множествени и могат да засегнат раз-
лични зони на главния и гръбначен мозък.

МС е една от най-честите причини за инвалидизация в млада и средна възраст, втора по честота след травматизма.Тя е с голяма медико-социална значимост, тъй като засяга основно млади хора в активна възраст/20-40г./, и заболяването е съпроводено с емоционална, физическа, психическа и финансова тежест.

Стремежът на съвременната медицина е тези загуби да бъдат намалени до минимум чрез ранна
диагностика и адекватна терапия, за да се съхрани качеството на живот на пациентите с МС и се
запази тяхната работоспособност.

"Разполагаме с редица медикаменти, които променят /модифицират/хода на болестта и съхраняват качеството на живот на пациентите в продължение на години при ранно поставяне на диагнозата и съвременно лечение, подчертава д-р Асеникова.

"На този етап на развитие на медицината няма дефинитивно лечение на болестта.Съвременната терапия е насочена предимно към пристъпно-ремитентната МС и цели да модифицира хода на болестта, да намали риска от прогресия, да повлияе честотата и тежестта на отделните пристъпи. Важно е ерапията е да се започне в ранен етап от развитието на болестта, преди да се е развил тежък неврологичен дефицит и корова атрофия, да се повлияе максимално възпалителната активност на болестта и да се прекъснат дифузните невродегенеративни промени в ЦНС и когнитивните разстройства", съветва неврологът.