Известната цигуларка Кремена Оксенкруг – солист на концерта в петък в Бургаската опера
В концертната програма са включени две знакови произведения из класическата музикална съкровищница: Концертът за цигулка и оркестър №5 в ла мажор от Волфганг Амадеус Моцарт, известен още под заглавието „Турски“. Това е последният и най-знаменит концерт, написан за този инструмент от гениалния композитор и е популярен сред изпълнителите и публиката, като задължително присъства в репертоара на всеки изявен цигулар. Неслучайно творбата е сред трите цигулкови концерта на Моцарт, които изпълнителите, допуснати до втори тур на световноизвестния конкурс „Чайковски“, са длъжни да изсвирят. Произведението е създадено през 1775 г. и има типичната за епохата музикална структура: бърза-бавна-бърза част: Allegro aperto – Adagio – Allegro aperto, Adagio Rondeau – Tempo di minuetto. Творчеството на Моцарт е обрисувана с думи лаконично и изумително точно от друг музикален гений – П. И. Чайковски: „По мое дълбоко убеждение, Моцарт е най-висшата, кулминационна точка, до която е достигнала красотата в сферата на музиката.“
Второто произведение е също знаково в световната музикална култура: Симфония №3 в ми бемол мажор, опус 55, известна като „Ероика“, от друг велик представител на Виенската класическа школа – Лудвиг ван Бетховен. Композиторът започва да пише Третата си симфония в началото на октомври 1802 г., малко преди да изрази покрусата си от настъпващата глухота: „… малко не достигаше, за да свърша със себе си“ – пише той – „Само то, изкуството ме задържа”. В свое писмо до приятелите си той пише: „Живея само с нотите, едва завършвам някоя композиция, а вече започвам друга“. Третата симфония е призната от музиковедите като първия шедьовър на Бетховен и отбелязва края на един период на търсене на собствен език и изразителност на композитора.
Първоначалното посвещение на симфонията е на Бонапарт. Ентусиазмът на Бетовен по отношение на Френската революция датира още от следването му в Университета в Бон през 1789 г.. Първоначално, симфонията е озаглавена „Бонапарт” или „Написана за Бонапарт”. В началото на века Бетовен е все още под влияние на революционния дух на времето си, от пристрастията си към Наполеон и френския героичен стил в музиката, резултат от което са освен „Ероика“, клавирните сонати „Аврора“ и „Апасионата“, цигулковата „Кройцерова“ соната. Но когато Наполеон се провъзгласява за император, Бетовен изразява разочарованието си: „Той не е нищо повече от един обикновен човек. Сега той ще погази всички човешки права… той ще се превърне в тиран”. През 1806 г. симфонията получава названието „Голяма героична симфония в памет на един велик човек”, който вече не е Наполеон, а въображаемият герой, олицетворяващ идеите на композитора.
Билети за Симфоничния концерт 26 май - на касата на Операта, каса "Часовника" /работи и в събота/, както и в мрежите на Grabo - https://grabo.bg/burgas/simfonichen-kontzert-0btw25 и Eventim - https://www.eventim.bg/bg/bileti/drzhavna-opera-burgas-zala-opera-burgas-1351125/performance.html.
Comments
comments powered by Disqus