На 11 юни 1937 г. Специалният съд при Върховния съд на СССР осъжда на смърт – разстрел без право на помилване, маршал Михаил Тухачевски, Уборевич, Якир, Айдеман, Фелдман, Примаков и Путна по обвинение за шпионаж, измяна на родината и подготовка на терористични актове. Присъдата е изпълнена в мазето на Военната колегия на Върховния съд на СССР на 12 юни 1937 г. Двадесет години по-късно са реабилитирани посмъртно с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР от 31 януари 1957 г.

Процесът поставя началото на репресиите в Червената армия през 1937-1938 г. , когато на практика е унищожен елитът на въоръжените сили на СССР. През този период са разстреляни близо 400 души от командния състав, а по политически причини са уволнени близо 29 000 офицери.

В бюлетина на БТА пише:

Москва, 11 юни 1937 г. /Хавас/ Агенция ТАСС предава официалното съобщение за арестуването от органите на Народния комисариат на вътрешните работи на маршал Тухачевски, Якир, Уборевич, Айдеман, Фелдман, Примаков и Путна, обвинени всички в нарушение на военния си дълг, военната си клетва и за предателство спрямо отечеството на народите от СССР и спрямо Червената армия в полза на чужди държави, които водят неприятелска политика спрямо СССР. Специалният съд при Върховния съд на СССР ще разгледа днес тия обвинения при закрити врата.

***

Москва, 11 юни 1937 г. /ГТА/ Въпреки, че арестуването на маршал Тухачевски и на другите офицери от Червената армия е известно отпреди няколко дни, всички са изненадани от размера на обвиненията. Още не са добре известни истинските вътрешни причини за тия сензационни събития. Някои среди смятат, че обвинените офицери са поддържали връзки с опозиционните елементи на Комунистическата партия, т.е. с ония, които се противопоставят на сталиновата политика. От друга страна, се съобщава, че военоначалниците са били противопоставяли на засилването на надзора на партията върху армията.

***

Лондон, 11 юни 1937 г. /ГТА/ Почти всички вестници се занимават с положението в СССР. В. „Таймс” смята, че извършените напоследък арести представляват чисто и просто едно действие на разчистване от политически характер в Червената армия.

В. „Дейли експрес“ пише, че понастоящем цяла Русия се тресе. Последните сведения, получавани от Москва, съобщават, че щурмови отряди са били отправени към Москва, за да засилят гарнизона в Кремъл. Без да се смятат полковете на ГПУ, броят на войниците от московските гарнизони се преценява на сто хиляди души.

Изглежда, че е бил разкрит един голям заговор срещу Сталин и много началници от Червената армия били замесени в този заговор. Сталин създаде една директория, образувана от Ворошилов, Егоров и Ежов. Те са получили заповед да очистят и да изгонят всички неприятели на режима.

В. „Морнинг пост“ пише: „Сталин безпощадно унищожи последните илюзии на своите приятели. Изглежда, че никой не е сигурен срещу тия мерки.“


***

Москва, 11 юни 1937 г. /ТАСС/ В. „Червена звезда“, орган на Червената армия, обнародва уводна статия озаглавена: „Няма милост за шпионите и предателите“. В статията се казва между другото: „Шпионите са заловени на местопрестъплението и маската им ще бъде свалена. Те ще бъдат осъдени от цялата Червена армия, от целия народ. Бдителността на Съветската служба за осведомяване, както и бдителността на Народния комисариат за вътрешните работи тури край на подлата им дейност и разкри долните им кроежи.“

***

Москва, 11 юни 1937 г. /ГТА/ Дори германските и австрийските емигранти комунисти, които се смятат в СССР за чужденци без националност, се арестуват. В това число се намират и бившите водачи на Германската комунистическа партия и на Германската комунистическа младеж. Тяхното арестуване не се потвърждава още официално, но приятелите им мислят, че са вече арестувани.

***

Москва, 12 юни 1937 г. /ТАСС/ Върховният съд на СССР реши да лиши всички обвиняеми от военните им чинове, а маршал Тухачевски – от чина маршал на СССР. Всички обвинени са осъдени на разстрелване.

***

Лондон, 12 юни 1937 г. /ГТА/ Всички вестници възпроизвеждат на видно място съобщенията за смъртната присъда на осем генерали от Червената армия.

„Таймс“ пише: „Прави впечатление, че маршал Ворошилов не е присъствал на процеса. От това се заключва, че Ворошилов не одобрява деградирането на осъдените, които бяха някога негови приятели. Заради това Сталин повикал маршал Блюхер и твърде е възможно той да замести маршал Ворошилов“. Вестник „Таймс“ изтъква, че повечето от осъдените хранили жестока омраза срещу Германия и че дълги години те са се борили срещу германците.

В. „Дейли телеграф“ пише: „Нищо по-странно няма от това, че обвиняемите са желаели да разрушат Съветската армия, върху чиято организация те са работили дълги години. Съветската армия може да се съвземе от тоя тежък удар само след един дълъг период. Може да се смята, че СССР ще бъде принудена да се въздържа от въоръжен конфликт, докато моралът и доверието бъдат възстановени всред висшето командвана на Червената армия.“

В. „Дейли мейл“ пише: „Положението не е било никога по-обтегнато и по-драматично. Сталин се опасява сега да не би тоя процес да предизвика революция в Кремъл. Ето защо, той повика бързо казашките полкове и монголски военни части от Далечния изток. Маршал Ворошилов, досега близък сътрудник на Сталин, се пази усилено от 60 агента на ГПУ и много полицаи. Освен това, взети са мерки, за да се унищожи още в зародиш всеки опит за бунта от страна на привържениците на Тухачевски, който бе една от най-популярните личности в СССР.“

***

Москва, 12 юни 1937 г. /ГТА/ По силата на закона „Киров“ смъртната присъда трябва незабавно да бъде приведена в изпълнение. Смята се, следователно, че осъдените са разстреляни, тъй като всяка възможност за помилване е изключена. Междувременно, пропагандистичното течение срещу осъдените е в разгара си. Вчера и днес се състояха големи народни митинги. В тях се иска незабавното екзекутиране на осъдените, които допреди няколко седмици още бяха уважавани началници на Червената армия. Статиите, в които се проявяват народните искания, обнародвани в стотици вестници, носят следните заглавия : „Изтребете бесните кучета“, „Смърт на паразитите“ , „Разстреляйте предателите и шпионите!“ и други подобни.

Московската пролетарска дивизия иска смъртта на предателите. Въпреки прекомерните усилия да се даде на присъдата израза на общата воля, смъртната присъда предизвика униние във всички социални среди. Отстраняването на всички висши началници от Червената армия предизвика обща несигурност в най-голяма степен. По лицата на московските жители се чете униние и ужас.

Впечатлението от чуждите среди от смъртната присъда е явно неблагоприятно. Смята се въобще, че силното разклащане на престижа на Червената армия ще има своите отражение в областта на вътрешната и на външната политика.

В бюлетина на БТА „Преглед на чуждия печат“ пише:

Английски печат

Кризата в Русия

„Дейли хералд“ /10. VI.1937/ пише: „Нашата нова конституция - казва Сталин - е последователно и всестранно демократична. Всички граждани имат равни права и конституцията не само обявява техните демократични свободи, но ги и обезпечава законодателно.“ Печално е, че откакто бяха казани тези думи е имало повече държавни екзекуции, повече политически арести, повече уволнения и понижавания на чиновници в Съветския съюз, отколкото в която и да е било друга страна на света.

Каквото и да е обяснението, за самите факти не може да има спор. Всички членове на Върховния комитет на Комунистическата партия по времето на Лениновата смърт са застреляни от съветското правителство или изгонени, или затворени. Всеки ден сега носи известия за нови екзекуции или арести, или изобличения на водачи на Червената войска, на водачи на Комунистическата партия, на членове на правителството, на директори на индустрията, на високопоставени комунисти в провинцията, на групи от малко известни млади комунисти.

Какво трябва за заключим от това нещастие?

Да предположим, че приемем официалното обяснение. Тогава трябва да вярваме, че грамаден брой комунисти, включително мнозинството от старите болшевишки водачи, са вземали германски и японски пари и за подкупи са се съгласили да предадат Съветския съюз на фашизма. Това е възможно. Но ако това е наистина влиянието, което двадесетгодишното комунистическо управление е имало върху доказани и ръководни комунисти, може ли още да се иска да вярваме, че комунизмът сочи пътя към освобождаването и щастието? Едва ли. Напротив, лейбъристкото движение ще види в това неопровержимо доказателство, че то е било право през всичките тия минали години, когато е отхвърляло московския път към социализма и когато е отказвало да се сдружи с тия, които искат да вървят по него. Защото ако състоянието на политическия и обществения живот на Съветския съюз е толкова пропито с предателство, колкото го обявява управляващата група, ако насилието е все още първото средство за управление да представяме страната като социалистическа, значи да окаляме думата.

Ако не намерим за възможно да вярваме, че двадесет години комунистическа власт е дала такъв резултат, тогава трябва да вярваме, че кризата в Русия е една партизанска борба, при която една група комунисти безпощадно изтребва друга, несъгласна група комунистически събратя. Трябва да вярваме, че няма никаква свобода, никаква демокрация и, между управляващите, никаква милост или справедливост. Ние трябва да вярваме, че една отчаяна олигархия, изпаднала в политическите си стопански мъчнотии, се брани чрез осветения от времето похват на хвърляне вината за всичките си неуспехи и на съсредоточаване на всичкото народно недоволство върху главите на своите неприятели. Ние сме свободни да направим избора си между тези обяснения, както ни сочат данните и разума. Но нито едното, нито другото обяснение не ще е в полза на практиката или философията на комунизма.

***

Предател ли е маршал Тухачевски

В. „Република /12.VI.1937/ Пиер Доминик пише: За голямо учудване маршал Тухачевски, който в 1920 година поведе Червената армия срещу Полша и когато миналата година Съветска Русия изпрати във Франция, за да получи с френските военоначалници техническите бази на бъдещите военни договори, тоя млад герой, провъзгласен за маршал от самия Сталин, е обвинен днес в предателство и шпионаж.

Обвиненията за шпионаж в полза на Германия е безсмислено за нас, европейците. Но то не е безсмислено за Русия, където мужиците и даже просветените ленинградски и московски работници го приемат като чиста истина. Твърде възможно Тухачевски, главно след последните два процеса, се е уморил от Сталин и че даже е комплотирал срещу него. Това обаче не е предателство. Тухачевски беше преди всичко стопроцентов русин, един истински патриот, за когото Бяла Русия или Червена Русия бяха преди всичко и са Русия. Вярно е, че се казваше, че той е привърженик на един германо-руски съюз, но също такъв бе и случаят с генерал фон Сект в Германия, а генерал фон Сект не е нито предател, нито шпионин.

Всъщност, агентите на Сталин си послужиха с предателство и шпионаж, за да оправдаят присъдата.

Както и да е, ясно е, че Русия е опустошавана от вътрешни раздори и ние, които се интересуваме главно и на първо място от сигурността на нашето отечество, трябва да направим следното заключение - ако е вярно, че Тухачевски и неговите приятели са предатели, това означава, че Русия е гнила и разложена. Ако обвинението е невярно, ние сме свидетели на отвратителен и ужасен режим. И в двата случая ние можем да стиснем ръката на тези хора.

Това бе, обаче чисто вътрешен въпрос, който не засегна армията. Процесът срещу Тухачевски показва, че и армията участва в конфликта, че и тя е изцяло замесена в политическите раздори. Тя е с или против Сталин. В такъв случай или Сталин ще запази властта, както обезглави армията, или някой Тухачевски ще го смачка и ще поеме властта, когато сключи, подобно на Ленин и Троцки в 1918 година, съюз с Германия, без да се интересува от френско-съветския съюз.

Сталин принуждава и най-слепите очи във Франция да се отворят и прогледнат. Само той осъжда и убива френско-руския съюз и военните спогодби.

Източник: БТА