Проучване на испано-американска научна група установи, че хората, които живеят в близост до зелени площи, са биологично 2,5 години по-млади от тези, които живеят далеч от природата. Този ефект е особено забележим при жителите на необлагодетелстваните райони.

Изследователите са анализирали вид химическа модификация на ДНК, известна като метилиране. Метилирането на ДНК се променя със стареенето и тези промени могат да се използват за определяне на биологичната възраст на човек на молекулярно ниво. Изследователите наричат ​​това „епигенетичен часовник“. По този начин, чрез анализиране на тези "часовници", може да се предвиди вероятността от развитие на инфаркт, рак или влошаване на когнитивните функции.

Д-р Киезу Ким и колегите му са изследвали данни от 924 души между 1986 и 2006 г., за да определят колко близо са живели до зелени площи. След това изследователите сравняват тези данни с резултатите от кръвни тестове, взети от субектите през същия период от време, като вземат предвид променливи като образование, доходи, тютюнопушене и други фактори.

Резултатите показват, че хората, чиито къщи са заобиколени от зелени площи в радиус от 5 километра с 30%, са биологично по-млади с 2,5 години в сравнение с тези със само 20% или по-малко зелени площи.

Ефектът на зелените площи върху епигенетичното стареене е особено забележим при хората, живеещи в необлагодетелствани райони. Това потвърждава значението на градоустройството и разширяването на зелените площи за подобряване на здравето на населението.

Проучването на Киезу Ким и колеги подчертава необходимостта от създаване и поддържане на паркове и зелени площи в градовете. Те не само украсяват градската среда, но и допринасят за подобряване на здравето и подмладяване на населението.