Любопитно
Авиаторката Амелия Ерхарт и нейният навигатор изчезват мистериозно над Тихия океан
Авиаторката Амелия Ерхарт и нейният навигатор изчезват мистериозно над Тихия океан
Амелия Ерхарт при пристигането ѝ в Саутхемптън, Великобритания, след нейния трансатлантически полет със самолета "Френдшип" на 26 юни 1928 г. Снимка: AP
Една от първите жени авиатори в света Амелия Ерхарт и нейният навигатор Фред Нунън изчезват на 2 юли 1937 г. над Тихия океан в опит да поставят нов световен рекорд по околосветски полет
През 1937 г. Амелия Ерхарт решава да осъществи полет около света заедно с Фред Нунан като неин навигатор, с двумоторния самолет „Локхийд Електра“. На 1 юни 1937 г. двамата започват своето пътуване от 47 000 км, тръгвайки от Маями на изток. През следващите седмици спират на различни места за зареждане, преди да стигнат до Лае, Нова Гвинея, на 29 юни 1937 г. До онзи момент са изминали около 35 000 км. На 2 юли 1937 г. те се насочват към остров Хауланд, приблизително на 4200 км. Час по-късно Амелия за последен път предава съобщение от самолета. Предполага се, че самолетът е паднал на около 160 км от острова. Предприето е издирване, което не дава резултат. На 19 юли 1937 г. операцията е прекратена и двамата са обявени за загинали в морето. По време на пътуването Амелия Ерхарт изпраща на съпруга си различни материали, включително писма и записи в дневник, които са публикувани в Last Flight (1937).
Мистериозното й изчезване поражда множество теории и твърдения. Сред тях са, че двамата са се разбили на друг остров, след като не са успели да намерят Хауланд, че са били пленени от японците. Въпреки това не са намерени доказателства за подобни твърдения. Повечето експерти смятат, че самолетът на Амелия Ерхарт се е разбил в Тихия океан, близо до Хауланд, след изчерпване на горивото.
В бюлетина на БТА пише:
Сан Франциско, 2 юли 1937 г. /Хавас/ Според едно радио съобщение от параходите от крайбрежната охрана на Хонолулу, авиаторката Амелия Ерхард била паднала вероятно в Тихия океан на по малко от 100 мили от Хауланд.
***
Сан Франциско, 3 юли 1937 г. /Хавас/ Съобщава се, че в последното съобщение от Амелия Ерхарт, изпратено в 19 часа и 12 минути, се казва, че екипажът не може да определи позицията си и разполага с бензин само за половин час. Експертите смятат, че аеропланът е отминал Хауланд и е паднал вероятно в морето на север от тоя остров. Г-н Путман, съпруг на авиаторката, заяви, че аеропланът е снабден със спасителен апарат. Директорите на компанията, която построи аероплана, заявиха, че апаратът можел да плава за неопределено време благодарение на особения си строеж. /БТА/
***
Вашингтон, 3 юли 1937 г. /Хавас/ Министерството на флотата даде заповед на броненосеца „Колорадо“, който току-що пристигна в Хонолулу да замине да търси изчезналата авиаторка Амелия Ерхарт. Никакви сведения не са събрани за приблизителното нахождение на аероплана. /БТА/
***
Сан Франциско, 4 юли 1937 г. /Хавас/ От крайбрежието на Талска се съобщава, че търсенията в петък до късно през нощта не дали никакъв резултат. Предприето било търсене в областта на север от остров Хауланд, където имало по-голяма вероятност да се намери авиаторката Амелия Ерхарт. /БТА/
***
Ню Йорк, 4 юли 1937 г. /Хавас/ Съобщават от Санта Барбара /Калифорния/ на „Ню Йорк таймс“, че параходът носач на аероплани „Лексингтън“ ще замине довечера за Южното море, където ще изпрати всичките си аероплани да търсят авиаторката Амелия Ерхарт. /БТА/
***
Сан Франциско, 5 юли 1937 г. /Хавас/ Радиостанцията в Хонолулу „ Панамерикън еруейс“ съобщава, че вчера в 13 ч. е предала едно съобщение, отправено до авиаторката Ерхарт. В съобщението се искало от нея отговор и четвърт час след това са били доловени слаби знаци от местността, разположена на югоизток от острова Хоуленд. Все пак вероятността, че тия знаци са от мис Ерхарт е малка, освен ако аеропланът е слязъл на земята, тъй като предавателният апарат на аероплана функционира във връзка с мотора. „Панамерикън еруейс“, обаче, вярва в достоверността на слабите знаци, уловени от нейната агенция в Хонолулу. За нещастие атмосферните условия са толкова неблагоприятни, че не може да се дешифрират знаците, които вероятно определят нахождението на аероплана. Според мнението на някои, авиаторката е могла да слезе на една морска скала от корали в средата на Тихия океан. Положението в такъв случай не е безнадеждно, понеже двамата авиатори са взели със себе си хранителни припаси за 15 дни, както и един казан, в който могат да си приготвят вода за пиене. /БТА/
***
Сан Франциско, 10 юли 1937 г. / Хавас/ Последните официални съобщения относно търсенията на мис Ерхарт бяха дадени от броненосеца „Колорадо“, който съобщава, че не е уловил нито нови знаци, нито пък е намерил останките от аероплана. /БТА/
***
Ню Йорк, 14 юли 1937 г. /ГТА/ Правителството на Съединените щати е издало една наредба, след трагичната съдба на авиаторката Амелия Ерхарт, според която занапред се забранява на частните американски летци да предприемат презокеански летения. /БТА/
Амелия Ерхарт е родена на 24 юли 1897 г. в щата Канзас, САЩ. През 1918 г. тя посещава авиошоу и се запалва по идеята да полети в небесата. Първият й полет е през 1920 г., когато е на 23 години. Шест месеца по-късно – през 1921 г., Амелия Ерхарт купува първия си самолет, който нарича „Канарчето“. С него тя успява да се издигне до 14 000 фута височина, поставяйки световен рекорд за жена летец. Въпреки че работи като социален работник, интересът й към авиацията е огромен. През април 1928 г. е избрана да участва в презокеански полет над Атлантическия океан.
На 17 юни 1928 г. Амелия Ерхарт потегля от Трепаси, Нюфаундленд, Канада, като пътник на борда на хидроплан, пилотиран от Уилмър Щулц и Луис Гордън. След като каца в Бъри порт, Уелс, на 18 юни, Амелия става международна знаменитост. Полетът продължава 20 часа и 40 минути. Тя предприема обиколка с лекции из САЩ. Голяма част от рекламата е поета от издателя Джордж Палмър Пътнам, който помага за организирането на историческия полет.
Двамата се женят през 1931 г., но Амелия продължава кариерата си под моминското си име. На 20 - 21 май 1932 г. тя извършва първия самостоятелен полет над Атлантическия океан, осъществен от жена. Амелия Ерхарт прелита над Атлантическия океан с едноместния самолет "Локхийт Вега" от Хърбър Грейс, Нюфаундленд, до Лондондери, Северна Ирландия, за рекордното време от 14 часа и 56 минути.
През 1935 г. Амелия извършва първия си самостоятелен полет от Хавай до Калифорния, изминавайки 2408 мили (3875 км). Тя излита от Хонолулу на 11 януари и след 17 часа и 7 минути каца в Оукланд на следващия ден и става първия човек, летял сам по този маршрут, и първата жена, извършила такъв полет.
По-късно същата година тя става първият човек, извършил самостоятелен полет от Лос Анджелис до Мексико сити. Амелия Ерхарт се превръща в истинска знаменитост, а американската преса започва да я нарича „Кралицата на въздуха“.
Амелия Ерхарт става известна и с това, че насърчава жените да отхвърлят ограничителните социални норми и да преследват различни възможности, особено в областта на авиацията. През 1929 г. тя съдейства за основаването на организация на жени пилоти и е избрана за неин първи президент. Тя дебютира с функционална линия дрехи през 1933 г., която е предназначена за жената, която живее активно.
Източник: БТА, архиви
През 1937 г. Амелия Ерхарт решава да осъществи полет около света заедно с Фред Нунан като неин навигатор, с двумоторния самолет „Локхийд Електра“. На 1 юни 1937 г. двамата започват своето пътуване от 47 000 км, тръгвайки от Маями на изток. През следващите седмици спират на различни места за зареждане, преди да стигнат до Лае, Нова Гвинея, на 29 юни 1937 г. До онзи момент са изминали около 35 000 км. На 2 юли 1937 г. те се насочват към остров Хауланд, приблизително на 4200 км. Час по-късно Амелия за последен път предава съобщение от самолета. Предполага се, че самолетът е паднал на около 160 км от острова. Предприето е издирване, което не дава резултат. На 19 юли 1937 г. операцията е прекратена и двамата са обявени за загинали в морето. По време на пътуването Амелия Ерхарт изпраща на съпруга си различни материали, включително писма и записи в дневник, които са публикувани в Last Flight (1937).
Мистериозното й изчезване поражда множество теории и твърдения. Сред тях са, че двамата са се разбили на друг остров, след като не са успели да намерят Хауланд, че са били пленени от японците. Въпреки това не са намерени доказателства за подобни твърдения. Повечето експерти смятат, че самолетът на Амелия Ерхарт се е разбил в Тихия океан, близо до Хауланд, след изчерпване на горивото.
В бюлетина на БТА пише:
Сан Франциско, 2 юли 1937 г. /Хавас/ Според едно радио съобщение от параходите от крайбрежната охрана на Хонолулу, авиаторката Амелия Ерхард била паднала вероятно в Тихия океан на по малко от 100 мили от Хауланд.
***
Сан Франциско, 3 юли 1937 г. /Хавас/ Съобщава се, че в последното съобщение от Амелия Ерхарт, изпратено в 19 часа и 12 минути, се казва, че екипажът не може да определи позицията си и разполага с бензин само за половин час. Експертите смятат, че аеропланът е отминал Хауланд и е паднал вероятно в морето на север от тоя остров. Г-н Путман, съпруг на авиаторката, заяви, че аеропланът е снабден със спасителен апарат. Директорите на компанията, която построи аероплана, заявиха, че апаратът можел да плава за неопределено време благодарение на особения си строеж. /БТА/
***
Вашингтон, 3 юли 1937 г. /Хавас/ Министерството на флотата даде заповед на броненосеца „Колорадо“, който току-що пристигна в Хонолулу да замине да търси изчезналата авиаторка Амелия Ерхарт. Никакви сведения не са събрани за приблизителното нахождение на аероплана. /БТА/
***
Сан Франциско, 4 юли 1937 г. /Хавас/ От крайбрежието на Талска се съобщава, че търсенията в петък до късно през нощта не дали никакъв резултат. Предприето било търсене в областта на север от остров Хауланд, където имало по-голяма вероятност да се намери авиаторката Амелия Ерхарт. /БТА/
***
Ню Йорк, 4 юли 1937 г. /Хавас/ Съобщават от Санта Барбара /Калифорния/ на „Ню Йорк таймс“, че параходът носач на аероплани „Лексингтън“ ще замине довечера за Южното море, където ще изпрати всичките си аероплани да търсят авиаторката Амелия Ерхарт. /БТА/
***
Сан Франциско, 5 юли 1937 г. /Хавас/ Радиостанцията в Хонолулу „ Панамерикън еруейс“ съобщава, че вчера в 13 ч. е предала едно съобщение, отправено до авиаторката Ерхарт. В съобщението се искало от нея отговор и четвърт час след това са били доловени слаби знаци от местността, разположена на югоизток от острова Хоуленд. Все пак вероятността, че тия знаци са от мис Ерхарт е малка, освен ако аеропланът е слязъл на земята, тъй като предавателният апарат на аероплана функционира във връзка с мотора. „Панамерикън еруейс“, обаче, вярва в достоверността на слабите знаци, уловени от нейната агенция в Хонолулу. За нещастие атмосферните условия са толкова неблагоприятни, че не може да се дешифрират знаците, които вероятно определят нахождението на аероплана. Според мнението на някои, авиаторката е могла да слезе на една морска скала от корали в средата на Тихия океан. Положението в такъв случай не е безнадеждно, понеже двамата авиатори са взели със себе си хранителни припаси за 15 дни, както и един казан, в който могат да си приготвят вода за пиене. /БТА/
***
Сан Франциско, 10 юли 1937 г. / Хавас/ Последните официални съобщения относно търсенията на мис Ерхарт бяха дадени от броненосеца „Колорадо“, който съобщава, че не е уловил нито нови знаци, нито пък е намерил останките от аероплана. /БТА/
***
Ню Йорк, 14 юли 1937 г. /ГТА/ Правителството на Съединените щати е издало една наредба, след трагичната съдба на авиаторката Амелия Ерхарт, според която занапред се забранява на частните американски летци да предприемат презокеански летения. /БТА/
Амелия Ерхарт е родена на 24 юли 1897 г. в щата Канзас, САЩ. През 1918 г. тя посещава авиошоу и се запалва по идеята да полети в небесата. Първият й полет е през 1920 г., когато е на 23 години. Шест месеца по-късно – през 1921 г., Амелия Ерхарт купува първия си самолет, който нарича „Канарчето“. С него тя успява да се издигне до 14 000 фута височина, поставяйки световен рекорд за жена летец. Въпреки че работи като социален работник, интересът й към авиацията е огромен. През април 1928 г. е избрана да участва в презокеански полет над Атлантическия океан.
На 17 юни 1928 г. Амелия Ерхарт потегля от Трепаси, Нюфаундленд, Канада, като пътник на борда на хидроплан, пилотиран от Уилмър Щулц и Луис Гордън. След като каца в Бъри порт, Уелс, на 18 юни, Амелия става международна знаменитост. Полетът продължава 20 часа и 40 минути. Тя предприема обиколка с лекции из САЩ. Голяма част от рекламата е поета от издателя Джордж Палмър Пътнам, който помага за организирането на историческия полет.
Двамата се женят през 1931 г., но Амелия продължава кариерата си под моминското си име. На 20 - 21 май 1932 г. тя извършва първия самостоятелен полет над Атлантическия океан, осъществен от жена. Амелия Ерхарт прелита над Атлантическия океан с едноместния самолет "Локхийт Вега" от Хърбър Грейс, Нюфаундленд, до Лондондери, Северна Ирландия, за рекордното време от 14 часа и 56 минути.
През 1935 г. Амелия извършва първия си самостоятелен полет от Хавай до Калифорния, изминавайки 2408 мили (3875 км). Тя излита от Хонолулу на 11 януари и след 17 часа и 7 минути каца в Оукланд на следващия ден и става първия човек, летял сам по този маршрут, и първата жена, извършила такъв полет.
По-късно същата година тя става първият човек, извършил самостоятелен полет от Лос Анджелис до Мексико сити. Амелия Ерхарт се превръща в истинска знаменитост, а американската преса започва да я нарича „Кралицата на въздуха“.
Амелия Ерхарт става известна и с това, че насърчава жените да отхвърлят ограничителните социални норми и да преследват различни възможности, особено в областта на авиацията. През 1929 г. тя съдейства за основаването на организация на жени пилоти и е избрана за неин първи президент. Тя дебютира с функционална линия дрехи през 1933 г., която е предназначена за жената, която живее активно.
Източник: БТА, архиви
Comments
comments powered by Disqus