Слово за мъдрия праведник на Бургас

От Иротей Косаков

Сто и десет години, откакто Коджакафалията напусна Бургас, не са чак толкова много време. Това са четири поколения време, затова ще ви помоля да ми позволите да се похваля, че познавам човек, чийто дядо е бил приятел с Коджакафалията. Слушал съм живи предания за онзи, когото честваме днес и мога да ви уверя, че вашият съгражданин е живеел толкова скромно и така пестеливо, че ако трябва да го сравня с някого, то ще е дядо Добри от Байлово, клошарят дарил най-много пари на патриаршеския храм “св. Александър Невски”. С единствената разлика, че единият печели от просия, а другият е търговец от ранга на Уорън Бъфет. Нещо повече. Наскоро открих, че немалка част от завета на Коджата може да се прочете в “Спомените” на американския бизнесмен.

Ето няколко примера: “Мислиш ли като всички, не мислиш добре”. Или “Ако закуската ти струва повече от две яйца на очи, няма да прокопсаш”. Или “научи се да изглеждаш наивен и което още по-важно, събирай знание от всеки. Ако знаеш да слушаш, дори селският идиот ще те научи на неща, които книгите не знаят”.


И това не са празни думи. Без да е завършил и трето отделение, Александър Георгиев е знаел шест езика и е живеел в шест епохи. Но говорейки за епохи, не визирам биографичния факт, че той е роден през 1830 г. и доживява до дълбока старост, а това, че Коджата е бил левантиец по душа и по плът. Живеел в едно странно отечество, в което българи и гърци, турци, ливанци и власи, перси, евреи и араби говорят един общ, почти библейски език. Не, това не е езикът на гешефта и на далаверата. Не е езикът и езикът на бизнес-админстрацията или дипломацията. Това е езикът на Йов от земята Уц, или - езика на онзи, който два пъти е стигал до преизподнята. Това е езикът на страданието, в който има повече думи за смърт, отколкото за живот. Не го ли научиш, казвал Коджакафалията никога няма да разбереш кое колко струва и от коя кирия има смисъл. Но моето слово не е за търговеца, при все че, ако има гении в това изкуство, нашият човек е един от тях. То е за онзи, комуто сме длъжници. И то не защото не можем да върнем онези 25 милиона златни лева, които конвертирани по актуалния курс на златото, са повече от милиард и сто милиона долара. Длъжници сме, защото не изпълнихме завещанието от 1911 година и профукахме дареното. Всичко онова, което той от петгодишно сираче до грохнал старец е събирал с цената на огромен труд, мъдрост и лишения, ние го пропиляхме като безумни комарджии.

Затова - макар че са минали 110 години от смъртта на вашия съглажданин и близо 200 от раждането му, трябва да се вслушваме повече в думите на Коджакафалията. Неслучайно съвременниците му са дали подобно прозвище. Бая, или коджа глава е имал този човек. Носил е на раменете си толкова знание, колкото и на кораб не може да се натовари. И ако за нещо е имал вина, тя е за това, че е завещал всичко на нас и че ние - неговите потомци - се оказахме прогнили гемии.

Източник: Фейсбук