36 градуса навън, 35 градуса в купето. При тези условия се возят пътниците във влака по линията София – Пловдив, установи проверка на евродепутата Петър Витанов. Макар и евтино, пътуването с жп-транспорт крие куп неприятни моменти, става ясно от заснетото от него видео.

Във влака от София до Пловдив няма климатик, а прозорците са затворени плътно и температурите се покачват с всяка изминала минута. Този на връщане вече е климатизиран, но явно техниката не работи и температурите отново не се различават от тези навън. Във вагона е прашно, прозорците не се отварят, а хигиената в тоалетните е под всякаква критика.

„Прозорците, дори в първа класа, рядко се отварят, освен ако човек не разполага с подръчни инструменти. В нашето купе един човек носеше отвертка и това ни спаси от задушаване“, разказа Витанов.

Проверката показва, че няма и течаща вода в тоалетните. По време на пътуването една от вратите между вагоните се отваря, което представлява сериозна опасност за пътуващите, сред които има и много деца.

„Пътуването от София до Пловдив отне два часа и половина. На практика и с кола по нашите любими магистрали, по които винаги има някакъв ремонт, отнема толкова. За 10 лева успяхме да се придвижим и то с екологичен транспорт. Дотук с добрите новини. Неприятните моменти са свързани с отворената врата на влака, окаяния вид на тоалетните, липсата на вода и на климатик. В края на пътуването се чувствам като излязъл от сауна“, коментира Витанов, пристигайки на гарата в Пловдив.

Макар и със закъснение от графика, връщането е по-комфортно, защото е с по-модерна композиция.

„Ако искаме да имаме по-екологичен транспорт, трябва да се направят инвестиции в държавните железници. Не може с локомотиви от 40 – 50 години да имаме устойчив жп-транспорт“, коментира Петър Витанов, който е координатор в Комисията по транспорт в Европейския парламент, а като гражданин е един от стотиците, които сигнализира за условията в БДЖ.

Развитието на железопътния транспорт е един от основните приоритети на Европейския съюз. Високоскоростната жп мрежа на територията на Съюза трябва да се удвои до 2030 г. и да се утрои до 2050 г. според заложените цели в плановете за декарбонизация на транспорта.

„Целта е хората все по-често да избират железопътния транспорт, защото е най-екологичен. Затова и пътуването с влак се насърчава, финансират се проекти, развива се европейската железопътна мрежа. Все неща, по които работя като координатор в Комисията по транспорт на ЕП“, добави евродепутатът-социалист.

България отсъства от картата на високоскоростните влакове в Европа, въпреки че е втора по пpивлeчeни инвecтиции от eвpoпeйcĸитe фoндoвe зa изгpaждaнe и мoдepнизaция нa жп инфpacтpyĸтypaтa си след Полша. На този фон дори завършването на основната железопътна мрежа изглежда като трудно постижима задача.

„За хората, с които се возих в купето, темата за високоскоростни влакове в България е мираж. Те искат елементарни неща за 21-ви век, като това да не се задушават от жега през лятото и да не зъзнат през зимата, както и да знаят колко време ще се движат от точка А до точка B. Ако искаме да сме в крак с времето, с процесите на декарбонизация и електрификация, които текат в транспортния сектор в Европа, са нужни инвестиции именно в жп-транспорта. По-бързата скорост и по-качествената услуга със сигурност ще мотивират хората да се придвижват с влак. А от това ще спечелят всички – БДЖ, държавата, околната среда и разбира се, пътниците, които ще се качват на влак не само експериментално или по принуда, а защото си заслужава.“, коментира Витанов.