Последен ден на тридневния Wine and Spirits Fest Burgas и последна възможност да дегустирате и купите продуктите на над 40 винарни и дестилерии от България и чужбина, които се включиха в тазгодишното издание на фестивала. Той се организира за 11 поредна година от “Експо тийм“ ООД под егидата на община Бургас и в сътрудничество с Националната лозаро-винарска камара.

На изложбените площи в експозиционния център “Флора“, в Морската градина на Бургас, от 16-до 22 часа са представени висококачествени вина, алкохолни напитки, книги, домашно произведени колбаси и сирена, и дори традиционни питиета от далечен Китай и брендита от Испания.

През тази година имаме напитки от цял свят - от Китай, Съединените американски щати, Италия, Турция, каза Илияна Дановска от “Експо тийм“. "В тазгодишното издание има и много български микровинарни, които се включват във фестивала – много от тях не са познати на пазара. Непознати са и за професионалистите, защото са създадени преди година или две. Това са малки, семейни винарни, които имат малък производствен капацитет – не са толкова големи, колкото познатите ни винопроизводители. Те разчитат предимно на бутиково производство на вина, на ограничени, къси серии. Самите насаждения, с които разполагат, също са малки – между 200 и 400 декара“.

Към днешна дата в България има регистрирани около 350 винопроизводители.

Все повече хора посещават такъв тип фестивали - запознават се с производителите, учат се кое как се пие, кое с каква храна се консумира. Новост тази година са готови коктейли за консумация, както и китайски напитки, които са много нетрадиционни за нашия пазар – правят се от познатата и у нас метличина, която се използва за метли. "Това е традиционната китайска напитка байджу. Много е интересна на вкус, но е добре да се опита чиста, за да се усети вкусът“.

Сред участниците в бургаския фестивал за трета поредна година е Калофер Заков, собственик на “Най-добрата фирма“ ЕООД. Роза Дамасцена в пловдивски бар го е вдъхновила за производството на водка с розова вода: “Произвеждаме водката от две години. Вече сме изпратили няколко мостри за износ, очакваме до края на годината да успеем да реализираме износ за четири различни страни. Преди два месеца в Лондон успяхме да получим поредния си медал за качество с 93 точки, което ни нарежда над много популярни брандове“, каза той пред БТА.

Кейси Ангелова е пристигала за първи път в България преди 17 години от САЩ. Заедно със съпруга си, който е българин, решават да се установят в Кюстендилско, където от няколко години развиват семейния си бизнес. Всичко започнало като хоби през 2008 година, когато семейството закупило 10 декара черешова градина в Коняво. През 2014 година двойката решава да започне производството на ракия от черешите, вместо да ги продава. Първата произведена традиционна българска напитка се оказва добра и това ражда идеята да изградят собствена дестилерия за черешова ракия. Тази година Кейси на Wine and Spirits Fest Burgas представя дебютно “Ейнджълов Естейт“ (Angelove Estate).

“Приготвяме ракията само и единствено от череши, без захар, без есенция. Нашата цел е да приготвим нещо, което има изключително качество, количеството не е приоритет за нас. В района на Кюстендил има много череши, но цената им е ниска затова решихме да започнем да правим нещо друго с тези плодове. Има хора, които предлагат сухи череши в района, но ние мислехме, че ще е интересно да започнем да правим алкохол. Имаме голямо желание да направим градина със стари сортове череши. Нашата дестилерия е в село Раждавица, където се е отглеждал сортът "Ръждавичка белвица". За съжаление, хората днес не поддържат насаждения от него, тъй като няма висока търговска стойност - узрява бързо и бързо се разваля, а производителите търсят сортове, който могат да останат на рафта в магазина възможно най дълго време“, каза Кейси Ангелова.

За момента тя и съпругът ѝ отглеждат около 100 черешови дръвчета от стари български сортове, но в следващите шест години плановете им са цялото необходимо количество череши за производството в дестилерията да бъде от собствени насаждения.

“Проблемът е с намирането на фиданки или генетичен материал. Обърнахме се към земеделския институт в Кюстендил, за да ни помогнат с намирането на посадъчен материал за стари сортове – имат, но им е трудно да намерят количества. Затова често се обръщаме към местни възрастни хора, които все още, тук-там, имат стари дървета“, разкри Ангелова.

Плодове има, но няма кой да ги купува, каза Петко Миков, собственик на “Нордуест Дестилерия“

В България има страшно много плодове. С нашето малко производство спасяваме част от реколтата, но има производители, които просто няма къде да продават, каза Петко Минков, който е собственик на бутикова дестилерия в района на Видин. В рамките на Wine and Spirits Fest Burgas той представи бели и червени вина, син и розов джин, произведен с изцяло български суровини и плодови ракии.

“Правим и ракия от попска круша, която е дива. Плодовете се събират на ръка едва когато паднат сами от дървото – тогава се разбира, че са съвсем зрели. Относно вината – наблягаме на традиционни български сортове. В нашия край такъв сорт е "Гъмза". Съхраняваме го вече 15 години. Друг стар сорт у нас е "Памид", който се опитваме да възродим. Преди се е използвал за производството на нискокачествено вино и не е имал особена стойност затова е забравен в България след промените. При нас в Северна България има "Розов памид", от който става изключително вино“, каза Миков.

Той допълни, че джиновете, които се предлагат в магазините у нас, са нискокачествени спиртни напитки, а не истински джин. “Той се прави в специални казани със специални съоръжения. Нашата технология за производството на джин е от Великобритания, а суровината е изцяло българска – хвойна, основно от Средна гора, района на Карлово, розмарин, лавандула и български касис“, каза още Петко Миков. В Бургас той представи и най-награждавания си продукт - оранжево вино, произведено от грузинския сорт "Ркацители". “Интересното при това вино е, че се прави от бяло грозде, но по технологията за червено вино. За това вино имаме двоен златен медал“, посочи Миков.

Източник: БТА