Икономическата криза в Гърция, ако се съди по изявленията на правителството, изглежда е свършила, но хората не могат да изплатят просрочените кредити . До края на декември законът защитава длъжниците от конфискация на имущество за дълговете, но какво следва в последствие?

Eлени Ликуди на времето е взела пари за развитие на бизнеса си, а след това идва кризата ... и ето, че тя не може да върне 400 000 евро на банката. "Страхувам се, че ще загубя дома си ... Нямам представа какво да правя по-нататък. Имам нужда от адвокат, необходимо е да се обърна към съда. Но аз вече нямам надежда за нищо . За едно нещо само съм сигурна, ако така продължи, в някой момент ще ме изхвърлят на улицата ... И нищо повече ... Имам нужда от помощ, аз не знам какво да правя..." казва Ликуди .

През последните две години Гърция се превърна от обществото на длъжници в общество на кредитирани домакинства. 33% от дълговете на гръцките граждани в края на първото тримесечие са просрочени. Това са 77 милиарда евро или около 40% от гръцката икономика ... Информирани източници смятат, че цифрите ще пораснат още.

В същото положение са и други страни в Южна Европа: хората не работят години наред, спестяванията се топят, няма с какво да се плаща. В Италия просрочените кредити надхвърлиха 172 милиарда евро, в Испания 184 милиарда евро, което е 13% от общия брой испански кредити. След избухването на кризата, в Испания премина вълна от самоубийства, свързани с факта, че хората са загубили домовете си заради неплатени заеми.

"В тази категория може да попадне всеки от средната класа, хора и с ниски, и с най-високи доходи. Както хора, които са загубили работните си места, така и тези, които работят и виждат как доходите им стават все по-малки, а дълговете по-големи. А сега при нас идват и предприемачи ... Това е един мощен удар в средната класа ", казва консултантът на Конфедерацията на работниците на Гърция Елени Каралабиду.

Къде е изхода? Гръцкото министерството на развитието и инфраструктурата предлага да се справи с този проблем на равнището на ЕС: в крайна сметка, става въпрос за финансовата стабилност на цяла Европа.

"Ние предлагаме да се използват структурните фондове за субсидиране на лихвените плащания по съществуващите заеми в страните от Южна Европа, тъй като лихвените проценти са твърде високи и трябва да се действа, докато тези заеми не са се превърнали в" червени "просрочени. Гърция ,и въобще югът на Европа не трябва да искат повече пари от ЕС, трябва по-гъвкаво да се използват структурните фондове за борба с кризата", казва министъра на развитието и инфраструктурата Никос Дендиас.

По данни на Европейската централна банка, в края на миналата година на сметките на търговските банки са се натрупали просрочени кредити на 1200 милиарда евро. Експертите наричат този проблем бомба със забавено действие за Европа...

Източник: euronews