В резултат на революционно космическо събитие на Слънцето се случи мощно слънчево изригване, известно като изхвърляне на коронална маса (CME), което достигна едновременно Марс, Земята и Луната. Този необичаен феномен, документиран в статия в Geographical Research Letters, никога досега не е бил наблюдаван по този начин. Въпреки огромното разстояние между планетите, както Марс, така и Земята бяха интензивно бомбардирани от изблик на енергийни частици.

Международен ансамбъл от космически кораби, включително ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO) на ESA, марсоходът Curiosity на NASA, лунният апарат Chang'e-4 на CNSA, Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на NASA и Eu:CROPIS Earth orbiter на DLR, изиграха решаваща роля в откриването и получаването на данни за това безпрецедентно слънчево изригване. Това събитие предостави на учените уникална възможност да наблюдават и измерват ефектите от слънчево изригване върху повърхността на няколко небесни тела едновременно.

Сравнявайки слънчевите изригвания на различни планети, трябва да се отбележи, че събитието от 28 октомври 2021 г. принадлежи към рядък тип изригвания, наречени „усилване на нивото на земята“. По време на такива изригвания частиците на Слънцето имат достатъчно енергия, за да пробият магнитния щит на Земята. Това е едва 73-то регистрирано увеличение на нивото на земята от началото на записите през 1940 г. и оттогава учените не са наблюдавали подобни явления.

Докато магнитният щит на Земята осигурява защита от по-малко енергични слънчеви изригвания, слънчевите частици могат лесно да достигнат повърхностите на Луната и Марс поради липсата на собствени магнитни полета. На тези небесни тела частиците могат да взаимодействат с почвата и да причинят вторична радиация. Въпреки че Марс има тънка атмосфера, която пречи на повечето нискоенергийни слънчеви частици и забавя високоенергийните частици, тя не осигурява пълна защита.

Разбирането на възможните последици от такива слънчеви изригвания е от решаващо значение за бъдещото човешко изследване на Луната и Марс, особено като се има предвид рискът от лъчева болест, пред която могат да се изправят астронавтите. Радиационни дози над 700 милирентгена могат да причинят лъчева болест, водеща до разрушаване на костния мозък, инфекции и вътрешни кръвоизливи. Ако астронавт получи повече от 10 грея радиация, оцеляването след две седмици е малко вероятно.

Например слънчево изригване през август 1972 г. би било фатално за всеки астронавт на лунната повърхност, като за щастие се случи между мисиите Аполо 16 и 17. За сравнение, радиационната доза в лунната орбита по време на събитието на 28 октомври 2021 г., измерена от Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА беше само 31 милигрея (единица погълната доза).

Ученият Гуо, който изучава това конкретно събитие, подчерта важността на разбирането на тези събития за бъдещи полети на екипажа до лунната повърхност. „Нашите изчисления на минали събития, свързани с повишени нива на радиация на повърхността на Луната, показват, че средно едно събитие на всеки 5,5 години може да надвиши безопасното ниво на доза на Луната, ако не е осигурено радиационно екраниране“, каза Гуо.

Това безпрецедентно слънчево изригване и въздействието му върху многобройни небесни тела дава ценна представа за естеството на слънчевите изригвания и ролята на магнитното поле и атмосферата на планетата за защита срещу подобни събития. Тъй като учените продължават да анализират данните от това необикновено събитие, нашето разбиране за космическото време и неговите последици за изследването на космоса без съмнение ще се разшири.