Изложба "От Бургас до и обратно" с рисунки върху оригинални писма от пликове бе открита в бургаско заведение на ул. "Сердика". Автор на рисунките е Веселин Атанасов, а на самите пликове - семейството на Йорданка и Михаил Колдамови, които в продължение на повече от 30 години си разменят кореспонденция, обхващаща над 200 писма. Тяхната история вдъхновява не само създаването на тези 31 рисунки, включени в изложбата, но и заснемането на късометражен документален филм, по който в момента работят продуцентът Станимир Петров и режисьорът и оператор Христо Димитров-Хиндо.

Писма от и до Бургас

Всичко започва, когато Ивелина Колдамова получава като подарък от баба си Йорданка Колдамова цялата кореспонденция между нея и дядо ѝ Михаил. Първите писма в нея са от 1952 г., а последните - от 1987 г. Обмяната им започва още докато Йорданка е 16-годишна ученичка, а Михаил е студент по медицина в София. Кореспонденцията продължава и след като стават двойка и след като създават семейство, от което се раждат един син, две внучки, един внук и три правнучки.

"Дядо ми много е пътувал. Бил е девет месеца в Москва на курсове, често е ходил до София и различни други градове на симпозиуми. Пътувал е и с корабите, където е бил лекар. Тогава, при такова отсъствие, писмата са били начинът за комуникация. За разлика от сега, когато за секунди можеш да се свържеш с някого по телефон, със съобщения или видео", разказа за БТА Ивелина Колдамова.

Когато взима писмата от баба си, започва да ги подрежда хронологично и да ги чете. Михаил Колдамов е починал преди 12 години, а Йорданка Колдамова - малко по-рано тази година.

"Споделих емоцията от тези писма в офиса на печатницата, в която Веселин Атанасов е управител, ние сме колеги", казва Ивелина. По думите на Веселин той винаги е имал афинитет към стари печатни издания и обича да ги използва като изрезки или като фон за рисунките, които прави в свободното си време. Обикновено рисува ескизи на различни видове бургаски риби като цаци, чирози, паламуди, морски кончета, пеликани, лодки, фарове и други. Когато видял пликовете на писмата, помолил за няколко, които не са толкова запазени, за да пробва да ги нарисува.

"Пликовете, а и писмата в тях, изглеждат като изкуство сами по себе си. Всичко е собственоръчно изписано. Ценно е не само заради съдържанието, но и заради отношението към детайла. Аз първо се впечатлих от пликовете, от патината, и след като направих първите няколко, без да ги скъсам, помолих за още. Родиха се десетина рисунки и тогава Станимир ги видя, доведе Хиндо и се роди идеята за документалния филм "Писмо до баба", разказва художникът.

Сега в изложбата представя 31 нарисувани плика, защото толкова са дните от месец август, обяснява Веселин Атанасов. Не само месецът, но и мястото за представянето им е подбрано специално, защото всяко лято през август в него се събират десетки приятели, които, подобно на пликовете, заминават нанякъде по света, но рано или късно пак се връщат в Бургас, допълва той.

От рисунки до филм

Още когато Веселин прави първите десетина рисунки върху пликове, ги показва в офиса си на Станимир Петров, който идва в печатницата по работа. Заинтригува го произхода на пликовете и се интересува дали в тях е имало писма. "Първо ми направи впечатление, че това са много стари неща - от 1952, 1953,1954 година. Когато ги прочетох, настръхнах. Първо, защото ме пренесоха в отдавна отминали времена. Няма го вече този изказ. Всяко писмо започва с "Получих писмото ти и веднага сядам да ти отговарям" и завършва с "Ще очаквам писмото ти", разказа за БТА Станимир Петров.

Той и режисьорът и оператор Христо Димитров-Хиндо решават, че историята заслужава да бъде запечатана на лента и пишат проект за късометражен документален със заглавие "Писма до баба ми". С него печелят финансиране от Фонд "Култура" на Община Бургас и от април 2023 г. насам работят усилено, като вече са събрали кадри с продължителност над 10 часа и не спират да снимат. Подреждането и откриването на изложбата също са документирани.

"Когато видях първите писма, видях нещо, което го няма днес. Няма го това очакване. Тези хора са копнеели един за друг, за времето, когато ще бъдат заедно. В писмата си разказват кои книги са чели, кои филми са гледали, как понякога салонът е бил пълен и не са могли да влязат. Направих си дори труда да потърся някои от филмите, които споменават, за да видя какво им е харесвало. Някои открих, други - не", допълва Станимир Петров.

"Благодарение на тази изложба историята им се превърна в нещо повече от личен спомен и навлезе по-различни измерения, дори философски. Онова, което разбираме от писмата на тези двама обикновени души е, че няма такова нещо като обикновен човек. Всичко е изключително необикновено", коментира пред БТА Христо Димитров-Хиндо и допълва: "За мен от чисто кинаджийска гледна точка, а и от човешка, онова, което ме възпламенява, е, че Веско, рисувайки върху тези писма, ги прави не са само авторски - иска или не, Йорданка и Михаил Колдамови са вече негови съавтори. От чисто антикварна тези пликове вече имат естетическа стойност, която надхвърля и замисъла на художника."

Двамата успяват да се срещнат с всички седем наследници на семейството и записват много от техните спомени. "Много бургаски семейства имат сходни спомени", допълва Станимир Петров.

Най-ценно за тях е, че все пак успяват да заснемат, макар и еднократно, и една от главните героини на историята - Йорданка Колдамова. Малко след това тя е починала. "Много ни се искаше да доживее да види изложбата и да гледа филма, но явно така е трябвало да стане. Според мен въпреки това те присъстват и се усещат във всичко, което филмът ще покаже", допълва Хиндо.

Ивелина обяснява, че в последните си дни Йорданка вече не се е чувствала добре, но срещата с екипа на филма сякаш я освежава, макар и за кратко. "Възрастните хора действително се чувстват много самотни и колкото и да сме се старали да я посещаваме, да си говорим, да ѝ обръщаме внимание, има една самота, която не отминава. Другото интересно е, че накрая много от тези хора се затрудняват да си спомнят какво се е случило миналия месец или преди няколко години, но помнят в детайли детството си, младостта си и обичат да се връщат към тях", казва внучката. За нея момент на морална дилема дали тази лична история да добие такава публичност е имало, но в крайна сметка е надделяла идеята, че това ще покаже на младото поколение ценен пример за отношение, търпение, трепет, морал и начин на изразяване, които днес са вече немислими в технологичния и бърз свят, в който живеем.

Първоначална версия на филма "Писма до баба ми" се очаква да бъде представена през ноември, а изложбата "От Бургас до и обратно" може да бъде видяна в "Барбоса" до края на август.