Природните катаклизми имат своето обяснение. През последните седмици климатолозите по цял свят серия отчетоха температурни рекорди, включително и в Европа. За да си обясним какво се случва и докъде се простира "човешката ръка" в изменението на климата, потърсихме отговора на тези въпроси от един от водещите учени на Стария континент в тази сфера. Говори доктор Карло Буентемпо, който оглавява и Европейската служба за климатичните промени "Коперник".

„Горещите вълни са тихият убиец. Това, което изпитахме сега - рекордните температури, ще са най-студените”, посочва Карло Буентемпо, предава NOVA.

Ученият изучава проблемите на климата повече от 25 години. Днес оглавява Европейската служба за изменение на климата „Коперник”. По-известна като „Очите на Европа върху Земята”. И част от космическата програма на Брюксел. С помощта на спътници институтът предоставя почти в реално време и на глобално равнище огромен обем от данни, които ни помагат да разберем по-добре нашата планета.

Доктор Буентемпо, още преди края на юли учените го обявиха за най-горещия месец на земята. Каква е причината?

Като причини за това, което наблюдавахме, можем да откроим няколко. От една страна знаем, че климатът се затопля и това е процес от няколко десетилетия, така че не би трябвало да сме изненадани. Към това трябва да добавим и природния феномен „Ел Ниньо”, който тепърва навлезе – по-известен като „горещата фаза”, която носи затопляне на температурата на водата в Тихия океан. И затова очакваме по-високи температури през тази година, а в следващата дори повече. Освен това има други вариации – виждаме ги в Северния Атлантически океан, където е изключително топло тази година. Всичко заедно това води до екстремно горещия юли.

По какъв начин „Ел Ниньо” ще променя времето?

„Ел Ниньо”, както казах е природен феномен. Този феномен има две фази. Студената - се казва „Ел Ниня”, а топлата - „Ел Ниньо”. Те водят до резки смени в температурите на водата на повърхността на Тихия океан . И при прехода от едната фаза към другата температурата на водата може да се измени между 3 и 4 градуса. Дори да ви се струва незначителна, промяната има отражение върху температурата на цялата планета директно. И има косвена връзка върху промяната на климата на земята.

Какви аномалии ще наблюдаваме? Можете ли да ни дадете пример?

Знаем, че в този период в Австралия например вали по-малко от обикновено. Това може да доведе до по-високи температури и пожари. В Индонезия също. Това е пример за локални екстремни явление по отношение на „Ел Ниньо”. Като цяло тази година наблюдавахме екстремни събития, които едновременно са и не са свързани с „Ел Ниньо”. Горещата вълна в Южна Европа доведе до рекордни или близо до рекорда температури в Испания, Италия, Африка и Гърция. Това е пример за събития, които са екстремни, които са още по-екстремни заради затоплянето на климата.

Жегите не подминаха и България. В същото време видяхме резки температурни промени. От 40 на 17 градуса. Какво да очакваме?

Не можем да кажем със сигурност, че ще наблюдаваме такива резки температурни аномалии и занапред. Очакваме и това се потвърждава и от заключенията в последния ни доклад , че горещите вълни ще стават все по-интензивни. Ще продължават все по-дълго и ще се случват все по-често. Така че, времето, което видяхме през последните няколко седмици, ще бъде времето, с което ще ни се наложи да живеем в бъдеще. Топло към студено. Има теории, които казват, че това ще се случва все по-често,но нямаме достатъчно основания да сме сигурни.

В този смисъл прави ли бяха ваши колеги учени, че това ще бъде най-студеното лято. Споделяте ли това мнение?

За съжаление, да! Възможно е да има още промени, разбира се. Не можем да знаем със сигурност, че ще е най-студеното, но като цялото тенденцията е такава. Ако вземете средните температури за следващите 10-15 години, ще видите, че ще бъде все по-топло от изминалите 20. Това, което изпитахме сега – рекордните температури, ще са най-студените.

Тоест 40 градуса ще е новото нормално? Дори ще го наричаме студено?

Фактът, че регистрираме рекорди толкова често не е просто статистика, а защото температурите се покачват. Ако рекордът сега е 40, 41, 45 градуса, а шансовете са този рекорд да бъде „счупен”, както вече видяхме в Сицилия, където температурата стигна до 45.8 градуса. Не е изключено, а напълно възможно, през следващите години температурите през лятото да нахвърлят 50 градуса. Това не е просто предсказание. Това е основателно очакване. Не е нещо немислимо, защото вече бяхме близо до тези температури. Рекордът беше „счупен”.

Как това се отразява на живота ни?

Знаем, че горещите вълни са тихият убиец. Те са стрес за тялото ни. Виждаме го вече в данните. Близо 62 хиляди души са починали заради горещините през изминалото лято в Европа. Това показва последното проучване на авторитетното издание Nature Medicine. Много хора са застрашени. И рискът ще става все по-голям. От една страна можем да се опитаме да го намалим, като ограничим затоплянето и това ще има дългосрочен ефект. От друга страна - има действия, с които можем да защитим най-уязвимите. Например възрастните да не излизат в горещото време, да осигурим адекватна здравна грижа. Да изградим градовете по начин, по който да ни помагат да преживеем горещите дни по-леко.

Например? Знаете, че голяма част от населението живее именно в градовете? Ще бъде ли все по-трудно за живеене в градовете?

Да, така е. Там живеят много хора. Очакванията са горещините там да се усещат много по-силно. Градовете са естествената гореща точка по отношение и на смъртността, причинена от горещините. В същото време има мерки, които всяка местна власт може да предприеме, за да намали ефекта от екстремното време: с обособяването на зелени зони, повече обществени чешми, правилно проектиране на сградите. Дори цветът им е важен.

Дори цветът на сградите?

Същото е ако имате бяла кола или черна например. Не е нужно да сте учен, за да знаете, че цветовете привличат по различен начин слънцето. Същото се отнася и за сградите. Ако сградата, в която живеете е бяла, е по-хладно в нея.

Повечето модерни сгради са стъклени. Това променя ли усещането по някакъв начин?

Да. Вижте, това, което искам да кажа е, че ако се търси решение, местната администрация трябва да започне да мисли. Като учен мога да потвърдя, че температурите ще се покачват все повече. И има какво да направим, за да намалим риска. Нашата роля като учени е да информираме с всички факти, с които разполагаме. Фактите са, че Европа се затопля най-бързо от останалите континенти и политиците без значение от техния цвят и идеи трябва да използват тази информация, за да търсят решения, които адресират проблема. Смятам, че в Европа сме в по-добра позиция от останалите континенти. Повечето политици са готови да мислят в тази посока и да предприемат мерки по отношение на климата. Тръгнали сме в добра посока. Знам, че задачата им е трудна. Но хората трябва да осъзнаят, че в голямата си част именно те самите ние сме виновни за това, което се случва.

Вие търсите иновативни начини, за да привлечете вниманието на хората към проблемите с климата. Как хората могат да бъдат по-загрижени за това, което се случва?

Това, което е важно според мен, може да ви се стори странно. Но – да четем данните, да ги направим достъпни за всички. Това за мен е ключовото. Като учени, ние не споделяме мнението си, а фактите, с които разполагаме. Не сме по-различни от останалите. И искаме да кажем просто „Вижте данните. Те са тук. И те могат да ни дадат предимство”.

Как данните могат да помогнат на икономическия сектор например? Споделяте ли мнението, че климатичните промени могат да окажат негативно влияние и на туристическия сектор? Да променят навиците ни?

Не само туризмът. Въздействието е навсякъде. Давам ви пример от Испания. Там гроздоберът вече започна - през август. Месец и половина по-рано. Това е голяма, огромна промяна. Ако погледнем какво се случи зимата в планините – нямаше сняг. И сега браншът търси начин да смени портфолиото си. Все по-малко курорти дори ще могат да предлагат изкуствен сняг, защото снегът и ниските температури ще се изместват все по към високите части и върховете. Така че, според мен, климатичните промени не са само етичен спор и дебат за бъдещето, но е нещо, което се случва сега. Ако си бизнесмен, ако си предприемач, искаш да знаеш какво ще се случва с бъдещето. Дали ще се покачват лихвените проценти, брутния вътрешен продукт и така нататък. По същия начин трябва да се вълнуват и какъв ще е климатът. Е, ние не можем да им кажем какъв ще е лихвеният им процент догодина, но мога да им кажа, че следващата година нивото на океаните ще е 3 милиметра по-високо. И това е полезно да се знае. И не е мъдро да не се използва.

Аномалиите сега ще допринесат за по-бързото затоплянето на планетата - над критичния градус и половина по Целзий?

Това ще се случи до 10 години. Всеки месец следим тази информация, наблюдаваме температурата на земята и според нашите данни това ще се случи около декември 2034 година.

Можете ли да ни обясните защо това число е толкова важно?

Това число не е някаква случайна статистика. То е като маркер, който следим и около който сме се обединили в Парижкото споразумение. Над тази точка въздействието на климата ще стане все по-вредно за цялата планета. И последиците ще са сериозни! Ако надвишим температурата на Земята до 3-4-5 градуса, ще стане много по-трудно за населението на Земята да живее.

Кои зони на света ще бъдат най-застрашени?

Малките островни държави са сред най-застрашените. В най-песимистичния сценарий има нации и държави, които може да изчезнат заради покачващото се морско ниво. За някои учени именно покачването на водите на световния океан е екзистенциална заплаха. Ако погледнем към тропиците има сериозен риск за здравето от горещи вълни. В районите с висока влажност, ще е още по-трудно за нашите тела да се справят. А ако погледнем към планинските райони, където виждаме изчезване на растителност, снежна покривка, екосистемата - всичко това се променя и ще затрудни живота на хората там. Трудно е да посочим едно място.

Това означава ли и че ще е по-трудно да отглеждаме храната си?

Земеделието е може би най-зависимият от климата сектор. Споменах ви гроздоберът в Испания. Може да си представите за житото, ориза, които са основни храни за човечеството. Промяната в климата и затоплянето на земята застрашава всичко това. И трябва да погледнем на проблема глобално, да направим така, че да бъдем устойчиви на потенциалните рискове.

Как можем да спрем този процес?

Знаем какво движи процеса. Написали сме го и в нашия доклад. И още в първото изречение посочваме, че климатът се затопля и хората са отговорни за затоплянето в атмосферата, на океаните и на земята. Ние знаем защо климатът се променя и ако искаме да сменим тенденцията, ние трябва да намалим драстично въглеродните емисии. Ако говорим за горещите вълни, ако искаме да намалим риска от тях в дългосрочен план, трябва да стигнем до нулеви емисии. Не казвам, че е лесно, но вярвам на нашата способност като човечество. Отидохме до Луната все пак. Това е огромно предизвикателство. Но нека се ангажираме с проблема и да намерим решение.

Какво бихте казали тогава на хората, които смятат, че глобалното затопляне не съществува?

Всеки е свободен да вярва и че гравитацията не съществува, но не бих препоръчал да отворите прозореца и да излезе през него, за да се уверите. Така че бих им казал, че глобално затопляне не е въпрос на вяра, а на това, което казват фактите. Със сигурност бъдещето ни ще бъде по-трудно от миналото. Вече живеем в климат много по-различен от този на предишните поколения. По-важното е, че не сме слепи в този процес. Науката, данните и наблюденията, които извършваме могат да ни водят. Затова моят призив към хората е да използваме информацията, която имаме и да не стоим безучастни.