Баалбек е град, пропит с история и мистерии. Този древен град на Ливан, разположен в долината Бекаа, някога е бил място за поклонение на различни цивилизации. Днес вниманието на историци и археолози е привлечено от величествените храмове, посветени на бог Юпитер, някои от които са превърнати в руини. Но зад тези порутени стени се крие мистерия, която мнозина се опитват да разкрият повече от век.



Храмът на Юпитер впечатлява посетителите на Баалбек. Огромната сграда, някога поддържана от 54 колони, вдъхва страхопочитание. От всички колони оцелели са само шест, останалите са само под формата на фрагменти. Но най-интересното в този храм е неговата основа, която се състои от гигантски циклопски каменни блокове.

Всеки от тези блокове е с размери приблизително 11 x 4,6 x 3,3 метра и тежи над 300 тона. На същото ниво са разположени гигантски мегалитни блокове, наречени Трилитон или Чудото на трите камъка. Те впечатляват с размерите си – всеки от тях достига 21 метра дължина, 5 метра височина и тежи около 800 тона.

Как древните строители са успели да преместят и монтират толкова масивни камъни? Това е въпрос, на който все още не е намерен категоричен отговор. Съвременните технологии ни доближават до решаването на тази загадка, но все още сме далеч от пълното разбиране на методите, използвани в древността.

Един от бившите пазители на Баалбек, Мишел Алуф, описва впечатленията си: „Въпреки грандиозните си размери, те са толкова толкова прецизно свързани помежду си, че е почти невъзможно да се забие дори игла между тях.“

През вековете са правени много опити да се реконструират древните методи за преместване на гигантски блокове, както в Баалбек, така и на други места, където мистериозни структури са били издигнати от огромни камъни. Нито един от тези опити обаче не води до пълен успех.

Към днешна дата има няколко предположения относно методите за транспортиране на гигантски блокове. Всички те обаче имат своите недостатъци. Преместването на камъни по специални каменни или дървени пързалки се оказа неизпълнимо, тъй като пързалките бързо се срутиха. Хипотезата за съществуването на огромни работни животни, подобни на съвременните слонове, но много по-големи, е опровергана от биолозите, тъй като не са намерени доказателства за тяхното съществуване.

Някои привърженици на четвъртата теория предполагат, че древните цивилизации са притежавали технологии, които не са оцелели до наши дни. Те предполагат, че за изграждането на такива огромни каменни конструкции е използвана някаква технология и може би дори телепортация.

Баалбек далеч не е единственото място, където археолозите се сблъскват с мистерии. В различни части на света се откриват структури, които все още не могат да бъдат обяснени логично. Например, в околностите на град Тиахуанако, разположен на южния бряг на езерото Титикака в Боливия, са открити огромни камъни, сравними по размер с Баалбек. И легендата, свързана с тези места, също споменава гигантите, които уж са построили тези структури за една нощ след потопа.

Мистерията на древните строители и техните способности пленяват въображението и ни карат да мислим, че историята на човечеството може да бъде по-мистериозна и многолика, отколкото можем да си представим.