Докато светът се бори с опустошителните последици от изменението на климата, един неотложен проблем, който не може да бъде пренебрегнат, е увеличаването на честотата и интензивността на горещите вълни. Тези екстремни топлинни събития имат потенциала да причинят огромни човешки жертви и вече са отнели хиляди животи. Горещата вълна от 2003 г. в Европа, която доведе до безпрецедентен брой смъртни случаи между 45 000 и 70 000 души, служи като смразяващо напомняне за предстоящите опасности, ако не предприемем спешни действия.

За да хвърли светлина върху този актуален въпрос, екип от Института за екологични решения към ETH Zurichсе зае с пионерски изследвания. В сътрудничество с международни епидемиолози те са събрали данни за смъртни случаи, свързани с горещината, в 748 града в 47 държави от 2013 г. Този богат набор от данни им предоставя ценна представа за въздействието на горещите вълни върху различни региони и население.

Разбиране на идеалната температура

Един от ключовите резултати от изследването е понятието "идеална температура". Чрез комбиниране на данните за дневната температура с нивата на смъртност, изследователите успяха да определят температурата, при която свръхсмъртността е минимална за всяко населено място. Например, ако в Банкок идеалната температура е 30 градуса по Целзий, то в Париж е най-комфортно при 21 градуса. Всяко отклонение от тези идеални температури увеличава риска от смъртност, свързана с топлината.

Водещият автор на изследването Самуел Лути посочва, че не всяка топлина е еднаква. Една и съща температура може да има много различни ефекти върху смъртността от топлина в различните популации. Фактори като аклиматизация, градско планиране, демография на населението и достъп до здравеопазване играят решаваща роля при определянето на идеалните температури и уязвимостта към горещи вълни.

Проучване на бъдещи сценарии за горещи вълни

За да анализират сценарии за бъдещи горещи вълни, изследователите се обърнаха към пет мощни климатични модела, известни като SMILE. Тези модели симулират различни метеорологични условия при различни нива на CO2 в атмосферата. Пускайки тези модели многократно, изследователите успяха да създадат широка гама от възможни метеорологични системи и да изчислят съответната смъртност от топлина.

Този иновативен подход отличава изследването от предишни прогнози, които се основават на индивидуални климатични модели за определени периоди от време. Лути обяснява, че този метод позволява по-ефективна оценка на екстремните климатични условия и намалява несигурността, свързана с отделните модели.

Невероятни резултати и последствия

Резултатите от изследването не могат да не предизвикват безпокойство. Смъртността веднъж на век по време на горещата вълна в Европа през 2003 г. се предвижда да се случи веднъж на всеки 10-20 години. Ако глобалните температури се повишат с 2 градуса, тези смъртоносни горещи вълни могат да се превърнат в двугодишно или дори по-често явление.

Най-лошият сценарий рисува мрачна картина за региони като Персийския залив и бреговете на Атлантическия океан, Югоизточна Азия и Южна Европа. Ако не се предприемат спешни действия, до 10% от смъртните случаи в тези региони могат да бъдат свързани с горещината.

Европа, особено южната й част, е двойно уязвима. Не само температурата тук се покачва два пъти по-бързо от света, но застаряващото население изостря рисковете, свързани с горещите вълни.

Самуел Люти разсъждава върху смразяващите последици от откритията си: „Резултатите са плашещи... Смущаващо е да се види реалният живот на хората, засегнати от тези промени.“ Неотложността на решаването на този проблем не може да бъде надценена.

В заключение трябва да се отбележи, че проучването, проведено от Института за екологични решения към ETH Zurich, е сигнал за събуждане за целия свят. Горещите вълни вече не са изолирани явления, а се превръщат в нова норма. Необходими са спешни действия за смекчаване на изменението на климата и защита на уязвимото население от смъртоносните ефекти на екстремните горещини.