Скорошно проучване хвърли светлина върху постепенното удължаване на деня на Земята, обяснявайки това с промяната в разстоянието между нашата планета и Луната. Според експертите преди приблизително 1,4 милиарда години един ден на Земята е продължавал малко над 18 часа поради по-близкото разположение на Луната и нейното влияние върху въртенето на Земята.

Проучване на учени от Университета на Уисконсин-Медисън използва статистически метод, наречен астрохронология, за да разбере и опише феномена. Астрохронологията съчетава астрономически теории и геоложки данни, за да разбере древната геология на Земята, еволюцията на Слънчевата система и климатичните преходи, записани в скалите.

Гравитационното привличане на небесни тела като планетите и Луната влияе върху движението на Земята в космоса, което води до промени в аксиалното въртене, колебанията и слънчевата орбита. Тези колебания, известни като цикли на Миланкович, имат пряко въздействие върху разпределението на слънчевата светлина и в резултат на това върху климата на Земята. Чрез изучаване на скали в продължение на милиони години, учените могат да наблюдават тези промени и да разберат по-добре дългосрочното изменение на климата.

Изследването на милиарди години от историята на Земята обаче е изпълнено със значителни трудности. Традиционните методи за датиране, като радиоизотопното датиране, нямат необходимата точност за определяне на циклите на Миланкович. Освен това ограничените познания за историята на Луната и концепцията за хаоса на Слънчевата система усложняват нещата. Хаосът на слънчевата система се отнася до податливостта на слънчевата система към малки първоначални промени, които могат да доведат до значителни промени след милиони години.

Въпреки тези предизвикателства, през 2022 г. професор Стивън Майерс и колегите му успешно изследваха скални отлагания на 90 милиона години, предоставяйки ценна информация за климатичните цикли на Земята. Въпреки това, докато учените се ровят в миналото, надеждността на заключенията им намалява.

В момента Луната се отдалечава от Земята със скорост от 3,82 см на година. Проектирайки тази скорост в миналото, Майърс предполага, че преди около 1,5 милиарда години Луната е била достатъчно близо до Земята, за да може нейната гравитационна сила да я разкъса. Това противоречи на известната възраст на Луната, която се оценява на 4,5 милиарда години.

Това изследване подчертава сложните взаимоотношения между Земята и Луната през цялата човешка история и как те са повлияли на въртенето и климатичните модели на нашата планета. Необходими са по-нататъшни изследвания и напредък в астрохронологията, за да се разкрият мистериите на нашето древно минало и да се постигне по-задълбочено разбиране на геоложките времеви мащаби на Земята.