Ново увеличение на таксите предприемат част от банките у нас. Ръстът при някои услуги е повече от двоен. Това се случва на фона на въведените от началото на месеца сметки за основни операции без такси и комисионни.

"Финансовият бизнес е основан на идеята да се покрият разходите от приходите, които се получават и да се получи печалба. Следователно, когато нарастват разходите на сектора, той трябва да увеличи цените на своите услуги, за да може да си покрива разходите. Идеята, че има картел е напълно абсурдна, защото става въпрос за много жестока конкуренция на този пазар и участници в тази конкуренция, които представляват основно международни финансови групи, които се конкурират в цяла Европа", каза финансистът доц. Емил Хърсев в студиото на "България сутрин".

По думите му банките в Европа през последните 5 години са били в "дълбока загуба" заради отрицателните лихвени проценти.

"Нямаше как в тази ситуация - пандемия, отрицателни лихвени проценти, изтегляне на клиентите, ерозиране на депозитната база, те да си покрият разходите. Освен това нараснаха и нормативните изисквания. Ние превърнахме банките и в полицаи - погледнете изискванията, които се наложиха за проверка на абсолютна всяка операция, която надхвърля нормата за разширено проучване на клиента, доказване на основания, произход на средства и т.н.", допълни доц. Хърсев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той припомни, че таксите за издаване на карти всъщност съществуват отдавна.

"Дълго време, докато работехме с едни сравнително високи лихвени диференциали, разликата между 2-3% между лихвата по депозита и кредита, банките предпочитаха скрито да се субсидират услугите, които предоставят на клиентите по сметки, разчитайки, че по този начин привличат депозити и клиенти. Наемът за банкомата е сериозен и той пари струва. Идеята на банките през последните години е всяка една операция, която се извършва и всяко нещо, което губи време, да се заплаща. И нещо, което е като един генератор на разходи, който също не се вижда - това са нарасналите всевъзможни и измислени изисквания за всякакъв вид буфери, не само за провизии, които банките трябва да образуват. За тях се изисква да имат капиталова адекватност", разясни финансистът.

"Законът задължава банката да получи висок приход, печалба, да я обложи, а след облагане да трупа капитал. Основният генератор на тези увеличения на цените за финансово обслужване е европейският нормотворец. А финтех решенията не са решения за масовия търговец, те вероятно са прекрасно решение за някой, който получава пенсия, или фиксиран доход, но под минималната работна заплата, оттам нататък финтехът става ужас", каза още доц. Емил Хърсев.

Според него около 3 млн. българи имат банкови сметки. Гостът коментира базовите сметки, в които ще постъпват пари от заплати, пенсии или стипендии:

"В момента това е продукт, за който все още не са ясни условията. Но това, което ще се случи, е, че банките ще определят базов пакет, който е безплатен. Той включва това да получите 1000 лв. и да ги разходите за стандартните 3 плащания - наем, ток, вода. В услугите, които са извън пакета, финансовите институции слагат двойни и тройни такси."

Той прогнозира, че ръстът на лихвите до края на годината ще спре.

"Този процес започва да тежи изключително силно върху фиска на всички държави, които формират политиката на Европейската централна банка. Тези държави, които са свръхзадлъжнели, трябва да поемат все по-големи разходи за лихвите, а в един момент ще потърсят такава политиката на ЕЦБ, която да спре ръста на лихвите. Не повече от половин процент ще се покачат и ще се вземат мерки за спирането. Всички знаем как се прави това - нови програми, кредитно облекчение. И смятам, че България ще завърши тази година с икономически ръст около 2%, не повече от половин процент ръст на лихвите ще видим, включително по кредитите, а по-бавно по депозитите. Инфлационният процес ще се насити и ще спре", заяви доц. Хърсев.