Нови открития в областта на планетарната наука, направени от екип учени от Хавайския университет в Маноа, може да хвърлят светлина върху древните мистерии на Луната. Учените са открили, че високоенергийните електрони в плазмения слой на Земята може да играят ключова роля в образуването на воден лед в сенчести лунни кратери.

Магнитосферата на Земята е невидима защитна бариера, която заобикаля нашата планета и я предпазва от вредното въздействие на космическото време и слънчевата радиация. Създава се от магнитните полета на Земята и се състои от уловени заредени частици, образувайки своеобразен енергиен щит.

Слънчевият вятър, взаимодействайки с магнитосферата, й придава характерна форма с дълга опашка от нощната страна на Земята, която се нарича магнитоопашка. Тази магнитна опашка периодично защитава Луната от слънчевия вятър.

Изследователите, които публикуваха откритията си в списанието Nature Astronomy, анализираха промените в атмосферното въздействие върху повърхността на Луната, докато тя беше в магнитната опашка на Земята. По-рано беше известно, че магнитната опашка на Земята причинява окисляването на желязото в полярните региони на Луната. Учените обаче са се съсредоточили върху влиянието на тази опашка върху образуването на вода на Луната.

„Това осигурява естествена лаборатория за изследване на образуването на лунна повърхностна вода“, каза авторът на изследването Шуай Ли. „Очаквахме образуването на вода почти да спре извън магнитната опашка на Земята поради липсата на протони на слънчевия вятър, но нашите наблюдения с дистанционно наблюдение показаха друго.“

Изследователите са открили, че високоенергийните електрони в плазмения слой на Земята могат да допринесат за образуването на вода на Луната по същия начин, както протоните от слънчевия вятър. Това откритие е важно, защото предполага, че процесите, чрез които се образува водата на Луната, са много по-сложни и разнообразни, отколкото се смяташе досега.

Лий и екипът му възнамеряват да продължат изследванията на взаимодействието на Луната със Земята. Те се надяват да участват в лунна мисия от програмата Artemis на НАСА, която ще им позволи да изследват по-подробно плазмената среда и съдържанието на вода в полярните области на Луната по време на влиянието на магнитната опашка на Земята.

Предвид плановете на НАСА и други космически агенции за създаване на постоянна колония на Луната, това изследване е особено важно. Районът на Луната близо до нейните полюси може да съдържа огромни запаси от питейна вода, което прави тази работа ключова за бъдещи мисии и възможното създаване на лунни селища.