Бурята „Даниел“ остави след себе си огромни щети в Тесалийската равнина. Колкото по-ниско става нивото на водата, толкова повече се разкрива мащабът на бедствието.

Катастрофа, която със сигурност ще остави последствия и в бъдеще и ще засегне живота на хората, на селскостопанското производство и националната икономика като цяло. Правителството се опитва да ускори изплащането на обезщетенията, но сумите, изплатени с течение на времето, със сигурност няма да се окажат достатъчни.

„Освен известните проблеми, има скрити заплахи. Много сериозен случай, който всички отговорни лица трябва да вземат предвид, е този, че в районите, засегнати от наводненията, имаше складове с много токсични пестициди. Те отиват в земята и замърсяват водоносния хоризонт“, обясняват учените.

Условията на живот в Тесалия ще останат много трудни през следващите няколко години. Мнозина мислят да я напуснат и да се преместят да живеят на друго място. Десетки села и вероятно град Паламас в района на Кардица с неговите 5000 жители, ще станат необитаеми. Докато този подход е точен, неизбежно ще се сблъскаме с необходимостта от масово преместване на населението от наводнените села – „климатични мигранти“.

Тези хора са фермери и са привързани към земеделска земя и се занимават с производството. Те ще останат незащитени и вероятно ще бъдат принудени да се преместят в близките райони, които се считат за безопасни, въпреки че никой не може да изчисли точно кога почвите вече няма да бъдат неактивни и могат да се обработват, предаде кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

Голяма част от продукцията, която беше съсредоточена в складовете, тази на нивите (царевица, детелина, индустриални домати, памук) и тази, която току-що започнаха да събират (ябълки, бадеми, кестени), беше унищожена. Застрахователните компании оценяват разходите на 350 милиона евро. Според експерти в засегнатите райони плодовете и зеленчуците няма да могат да се отглеждат в продължение на три години, при условие, че почвата е защитена и укрепена.

Министърът на развитието на селските райони в Гърция Лефтерис Авгенакис нарече „фалшиви новини“ мненията, че тези селски райони няма да могат да бъдат експлоатирани поне 3 до 5 години, а някои – може би никога. Според специалиста по природните бедствия Ефтимиос Леккас е абсолютно необходимо незабавно да се проведат изследвания, които да направят точен извод за това какво трябва да се направи и в какъв срок.

Комбинацията от „неактивни полета“ и “ неизползваеми къщи“ вероятно създава необходимостта от мащабен план за обновяване на жилищата с преместване на населението в относително близки райони. Поставя се въпрос колко дълго хората могат да живеят в контейнери, без парцели или доход и какво би означавало това за националното селскостопанско производство и икономиката на Гърция.

Цената на такова решение в момента е неизчислима и ще изисква помощта на целия научно-технически персонал на страната, както и на всички строителни компании, които трябва да сключат договори за неговото изпълнение, което ще продължи много години. Експертите говорят за 30-годишен план, съчетан с работата по защита от наводнения, която трябва да се извърши от самото начало по бреговете на река Пиниос и десетки притоци.

Необходими са гигантски усилия, за да се направят разрушените райони жизнеспособни, а това изисква амбициозен и последователен план. „Трябва да започнем да правим план не за 4 години, а поне за 30 години, който ще отговори на въпроса какво искат жителите на Тесалия“, заяви още Леккас.

Според професора по екологично инженерство Димостенис Саригианис, „най-големият риск в момента е водата, тъй като може да има патогени от гниене на животни и химикали, които може да са влезли в тялото“. В отговор на въпрос за риска от замърсяване на продуктите, Сариджианис отбеляза, че рискът от замърсяване на продукти, които попадат извън района, е малък.

„Това, на което трябва да обърнем внимание, е замърсяването на водоносния хоризонт с течение на времето, когато водата се отвори и мръсотията изчезне. Тогава ще сме сигурни, че няма да има инфекция. Има методи, които можем да използваме при необходимост за нови култури. Когато отводняването на парцелите приключи, можем да извършим анализ на състоянието на почвата и подпочвените води. Ако има замърсени райони и местните жители искат да се преработят, тогава можем да възстановим здравето на почвата“, допълни още Сариджианис.

.newsbg.eu