Пелагия живяла през V век в Антиохия, Сипия и била известна блудница. Развратът така бил отровил съвестта й, че никаква мисъл за покаяние не можела да влезе в ума й. Всички я смятали за окончателно погинала. Но всемилостивият Господ е казал: "митарите (т.е. бирниците) и блудниците ви изпреварват в Божието царство" (Мат. 21:31). Тоест онези, които смятаме за големи грешници, защото не спазвали Божия нравствен закон, но после искрено са се покаяли, тъкмо те изпреварват във вечния живот всички нас, които на думи сме верни на Бога, но на дело сме непокорни и неверни. Така станало и с Пелагия.

На събрание на християни Пелагия случайно чула от епископ Нон вълнуваща проповед за нравствената чистота. Думите му я разтърсили. Бог в този миг докоснал сърцето й и тя решила коренно да се промени. След като била запозната с християнското учение и кръстена, тя останала известно време под духовното ръководството на дякониса Романа, а после отишла в Йерусалим, където се самозатворила в малка килия на Елеонската планина и прекарала остатъка от живота си в усилен подвиг на въздържание и молитва за греховете си.

Игнатий е роден в края на XVIII в град Стара Загора. Кръстили го Иван. Скоро семейството се преселило в Пловдив. Там Иван се изучил, а после отишъл в Рилския манастир и станал монах с името Игнатий. Но след като баща му бил убит от турците, а майка му и двете му сестри били потурчени, Игнатий избягал във Влашко. Той и там не намерил покой и тръгнал за Атон. По пътя обаче бил заловен от турски войници, които насила го потурчили. Това тежало на съвестта му и Игнатий решил да изкупи греха си. Затова от Атон отишъл в Цариград и там заявил, че е християнин и отхвърля исляма. Осъдили го на обесване, но бил удушен в затвора на днешния ден в 1814 г.