Жребият е хвърлен за морските зони в Гърция, където ще бъдат изградени първите офшорни ветрогенераторни паркове в страната, пише в обширна публикация гръцкият вестник „Катимерини“, предаде БТА.

Според информация на изданието Националната програма за развитие на офшорните вятърни паркове първоначално е планирала да обяви местата на парковете още тази седмица, но заради местните избори вероятно ще го направи следващата. Общо 12 зони ще бъдат определени като възможни за развитието на вятърната енергия, от които на първия етап 6 ще приемат проекти с хоризонт за развитие до 2030 г.

Районът на Александруполис в Североизточна Гърция е особен случай, защото там се очакват пилотни проекти с обща мощност от 600 мегавата. Най-вероятно там ще бъдат инсталирани първите офшорни паркове.

„Скиптърът“ на пазара на вятърна енергия според националната програма обаче принадлежи на остров Крит, където се очаква да бъдат инсталирани офшорни мощности с общ капацитет от 800 мегавата – 600 мегавата край североизточните брегове и 200 мегавата източно от Сития.

Районът между островите Кос и Родос в южната част на Егейско море може да приеме вятърни паркове с мощност от 550 мегавата, а зоната край островите Лесбос, Скирос и Кими в североизточната част на морето е предвидена за генератори с капацитет от 300 мегавата.

Край Цикладските острови въпреки големия потенциал плановете са ограничени заради туристическото развитие и възможната съпротива на местните общности. Затова там се предвиждат едва 250 мегавата в района между Сирос и Наксос.

В картата на възможните проекти е включено и Йонийско море, въпреки че то не присъстваше в първоначалното планиране, защото не е сред зоните с висок ветроенергиен потенциал. Там се предвиждат 200 мегавата в района на Диапонтийските острови.

За бързата реализация на проектите от заинтересованите инвеститори Министерството на околната среда и енергетиката предвижда да преразгледа административната рамка на проучвателния етап. Според намеренията ще бъде създадена компания със специална цел (SPV), която ще се заеме с проучванията за сметка на Гръцката компания за управление на въглеводородите и енергийните ресурси с първоначално финансиране от държавата. После събраните данни ще бъдат предоставени на инвеститорите срещу заплащане и това ще бъде условие за участие в конкурсите, които ще бъдат обявени за предоставянето на концесиите върху морските блокове.

Повечето офшорни проекти ще бъдат плаващи заради голямата дълбочина на моретата в Гърция. Доколкото тази технология още не е зряла в глобален план, Министерството на енергетиката проучва възможността някои проекти да бъдат реализирани като пилотни с финансиране от Фонда за декарбонизация на островите, които не са свързани с енергийната мрежа и където има възможност за субсидиране на енергийния преход.

Публикуването на Националната програма за офшорните вятърни паркове ще бъде силен знак за развитието на този нов за Гърция пазар. Пътят обаче до обявяването на първите конкурси ще бъде дълъг. Според оценките първият офшорен парк от ветрогенератори ще бъде инсталиран при положителен сценарий около 2030 г., а проектите от първата фаза ще бъдат завършена към 2033 г.