Най-подходящото време за защита на критичната инфраструктура на една държава е в мирно и спокойно време. Не е възможно да има универсално решение, като тази уникалност на критичната инфраструктура налага създаването на технологии за конкретни обекти. България също има най-различни стратегии и инициативи, често в сътрудничество с други европейски страни. Имаме спогодба с Испания във връзка с изкуствен интелект, но все още сме в процес на развитие на тази област. Това заяви Тиана Калеева от катедра "Национална и регионална сигурност" - УНСС пред Bloomberg TV Bulgaria.

"Изкуственият интелект може да подпомогне охранителните системи, да повиши сигурността на обектите, но историята показва, че оцеляват адаптивните, а човекът е по-адаптивен, когато трябва да взима решения за реални случаи, свързани със ситуации по сигурността", каза Калеева.

По думите ѝ технологията по-скоро преценява за хипотетични ситуации, а и човекът трябва да я обучи как точно да разпознава заплахите.

"Защитата на критичната инфраструктура на България се регулира от Закона за защита при бедствия, както и наредби и постановления, които установяват секторите на тази инфраструктура. Добри международни практики са създаването на отделни агенции, които понякога работят и с частния сектор, и има нужда от такъв орган и в България", смята Калеева.