"Кунстхаус" в Цюрих - един от най-престижните музеи в Швейцария, представя "в контекст" колекцията на Емил Бюрле, търговец на оръжие, който натрупва своите шедьоври в смутните обстоятелства на принудителни продажби и нацистко плячкосване по време на Втората световна война, предаде АФП.

"В историята на колекцията "Бюрле" винаги е имало моменти на противоречия, които отговарят на знаците на времето. Сега живеем в различна епоха", каза директорката Ан Деместер при представянето на изложбата, озаглавена "Бъдеще за миналото". Колекция Бюрле: изкуство, контекст, война и конфликт".

Продължава обаче полемиката относно мястото, отредено на съдбата на бившите собственици на тези картини в новата музеография.

Прочутият музей на изкуството в Цюрих музей стана обект на критики по време на откриването през 2021 г. на внушителна нова сграда, предназначена да приюти впечатляващата колекция от 170 творби на германския индустриалец и меценат, който е натурализиран швейцарец. Житейският път и придобивките на този човек пораждат жив интерес.

Общо преди смъртта си през 1956 г. търговецът на оръжие натрупва огромна колекция от около 600 произведения, сред които творби на Мане, Реноар, Дега, Моне, Сисле, Сезан, Рембранд, Тулуз-Лотрек, Пикасо, Брак, Ван Гог, Гоген. Някои от тези произведения преди това са били откраднати от евреи или продадени набързо от собствениците им, за да избягат от нацистите.

Между 1936 г. и 1945 г. Бюрле придобива около 150 творби. След войната се оказва, че 13 от тях са били откраднати и индустриалецът трябва да ги върне. Той става собственик на девет от тях за втори път, разказва музеят на сайта си.

До 2015 г. колекцията може да се види на поверително място в Цюрих. Някои картини обаче са откраднати при обир през 2008 г., което кара музея да я премести.

За да обърне нова страница, "Кунстхаус" кани експерти, които да проследят историята на някои от творбите и от днес представя изложба, фокусирана върху прозрачността.

Изложбата започва с разказ за пътуването на импресионистичния шедьовър на Пиер-Огюст Реноар "Портрет на Ирен Каен д'Анвер" (1850 г.), конфискуван от нацистите, преди да бъде върнат на еврейските си собственици след войната и след това продаден на Емил Бюрле.

"Сметнахме, че е важно да разгледаме открито проблемните въпроси, които през последните години бяха обсъждани от медиите, но никога тук, в нашата къща", казва Деместер.

Така музеят получава получава разрешение от фондацията, която е собственик на колекцията, да преразгледа концепцията за представянето на този постоянен частен заем, оставяйки повече място за образователна цел и разисквания.

В допълнение към обяснителните бележки, посветени на някои ограбени творби и техните бивши еврейски собственици, музеят търси мнението на посетителите чрез дигитални анкети и им позволява да чуят противоречивите гледни точки на многобройни експерти и историци чрез вградени екрани.

"Ние не обичаме противоречията, но харесваме дискусиите, така че ако един музей е убежище за красиви образи, той е и платформа, където се провеждат разговори", казва още Ан Деместер.

Още преди откриването на изложбата обаче външна консултативна комисия от специалисти, участвали в нейната подготовка, решава да се откаже.

"Въпреки многократните ни препоръки да се отдели подобаващо внимание на съдбата на колекционерите, които са били преследвани, ограбени и убити, само малка част от изложбата е посветена на тяхното представяне и признание", казва представител на комисията.

"Доколкото Емил Бюрле се е възползвал от този исторически контекст, за да изгради колекцията си, е проблематично да се създаде впечатлението, че жертвите на националсоциализма са маргинализирани", казва Деместер.

Признавайки разногласията относно конкретната реализация на изложбата, от музея "Кунстхаус" официално изказват съжалението си за този "разрив", но призовават "ценният и интересен" дебат да продължи.

От музея допълват, че желаещите ще могат да разгледат изложбата от днес в продължение на "поне една година".

Източник: БТА