Събития
Възпоменателен концерт, посветен на фамилията Димкови
Възпоменателен концерт, посветен на фамилията Димкови
Възпоменателен концерт, посветен на Никола, Петър и Лили Димкови, ще се състои тази вечер в столичното читалище „Николай Хайтов“, съобщават организаторите.
Събитието е озаглавено „Семейство Димкови- тържество на Българския Дух“. То ще е с участието на Валентин Стамов, Петър Вангелов и Емил Николов.
НИКОЛА ДИМКОВ И ИДЕЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СВЕТОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА МИРА
Никола Димков е роден на 6 декември 1859 г. в село Горно Броди в Серско, тогава в Османската империя (дн. Ано Вронду в Гърция) като трето дете в семейството на Димко Халембаков. Сестра му Екатерина е народна лечителка, майка на лечителя Петър Димков.
През 1880 г. Никола Димков е изпратен от директора на Пловдивската гимназия, която завършва с отличие, да учи инженерство във Висшия технически институт в Шалон сюр Марн, близо до Париж. Завършва института през 1883 г. за три години вместо за пет. Предлагат му да остане на научна работа в университет в Париж, но той отказва и се завръща в България, където работи в Министерството на пътищата и съобщенията като ръководил на Главна дирекция на железниците. Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена – Цариград между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции.
На негово име има записани световни патенти за технически изобретения – стикове за вагони, механизми за товарене-разтоварване на насипни товари и пр. Необикновено предприемчив, той основава в Цариград фабрика за подкови и клинци. С финансовата помощ на състудента си от Париж Стоян Данев открива фабрика за производство на подкови „Инженер Никола Димков и компания”, като внедрява изобретението си за автоматично конвейерно изработване на подкови. Неговата фабрика е първата за времето си, в която Никола Димков въвежда дизелови, а по-късно и електрически мотори.
Грижата за работниците във фабриката била негово неизменно задължение. Той им раздавал безплатно дрехи и създал на свои разноски трапезария за тях.
Цариградските българи го избрали за съветник на Екзарх Йосиф I като член на Българската екзархия в Цариград, където участвал активно в живота на българската колония в града.
По време на Първата световна война (1914-1918) Никола Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните и народите. Проектът е отпечатан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград Никола Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на американския президент Удроу Уилсън.
Той умира на 30 март 1937 г. в Цариград, след като е блъснат от автомобил. На погребението му присъства цялата българска колония в града.
ПЕТЪР ДИМКОВ - ЛЕЧИТЕЛЯТ
Народният лечител Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София в семейството на свещеника Иван Димков. Майка му е народна лечителка, която имала тетрадка с народни рецепти. Често диктувала на Петър, за да ги записва. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 г. семейството му емигрира в София. Началното си образование Петър получава в столичното училище „Денкоглу". През 1899 г. заминава за Петербург в Русия, където завършва Военна академия. В продължение на 27 години Петър Димков служи на Българската армия. През 1909 г. той е назначен като подпоручик в 25-и Драгомански полк в Цариброд. Участвал е в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Раняван е осем пъти на фронта, някои от тях много сериозно. Още тогава открива способностите си да лекува - спасява голяма част от поразените от холера войници. За участието си във войните Петър Димков е награден с ордени за храброст и заслуги, с ордени „Св. Александър"- различни степени и други. След войните се установява като военнослужещ в София. През 1925 г. служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 г. служи в Свищов, където по негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 г. е произведен в чин полковник. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Като командир на 21-а пехотна дружина в Карлово през 1933 г. той спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване.
През 1934-1935 г. като командир на 8-и пехотен Приморски полк Петър Димков организира, събира средства и вдъхновява варненските граждани и обществени организации за построяването на много паметници във Варна. Той ръководи изграждането на Аспаруховия вал във Варна, построяването на Арката - портал на VІІІ Приморски полк във Варна. Има основна заслуга и за построяването на парка-мавзолей „Владислав Варненчек" във Варна.
През 1936 г., вече полковник, е преведен в запаса. Това му дава възможност да се отдаде на билколечението и народната медицина. Следвайки традицията в своето семейство, Петър Димков посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на билките, събирането на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Наричан от хората Лечителят, Петър Димков формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина Той вярвал, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Петър Димков лекувал всичките си пациенти безплатно.
Привърженик на идеите на Петър Дънов, той участва активно в живота на Бялото братство на „Изгрева” до края на живота на Петър Дънов. От 1944 г. до 1981 г. участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето.
Има издадени четири негови книги. Това са тритомната „Българска народна медицина", която е издавана пет пъти от 1926 г. до 1937 г., преиздавана още през 1977 г., 1991 г., 1993 г. и 2008 г. В нея са включени рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот - хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. Книгата е продължение на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926-1939 г., като всяко следващо издание е допълвано. Последното издание от 1939 г. е най-пълно, в него на 1800 страници са разгледани 620 болести. През 1931 г. е издадена книгата му „Практически съвети за правилно лѢкуване по метода на Луи Куне“. През 1999 г. излиза книгата му „Очна диагноза“, а през 2009 г. - "Хигиена и лекуване на душата" и "Молитвеник".
Петър Димков умира в съня си на 4 октомври 1981 г. Същата година режисьорът Михаил Венков прави документалния филм „Срещи с Петър Димков“. През 1986 г. по БНТ е излъчен и филмът „Петър Димков – с обич и уважение“ на режисьорката Людмила Шишкова. През 1996 г. парка-мавзолей „Владислав Варненчек" получава като дарение от наследниците на Петър Димков негови военни и граждански ордени и медали, офицерската му сабя, нагайката му, шпори, ученически дневници и други, с които е подредена експозицията „Петър Димков" – „виновник и двигател". През 2007 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филма „Лечителят“ по книгата на Лили Димкова „Петър Димков - моят баща“. В Антарктида ледник на остров Брабант носи неговото име - Димков ледник.
ХУДОЖНИЧКАТА ЛИЛИ ДИМКОВА ПРАВИ САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ В СЕДЕМ ДЪРЖАВИ
Дъщерята на народния лечител Петър Димков - художничка Лили Димкова, е родена на 16 юли 1932 г. Още от малка Петър Димков поощрявал нейния талант и любовта й към рисуването. През 1957 г. завършва Художествената академия в София в класа на проф. Георги Каракашев, специалност „Сценография“, след което работи като художник в театъра и киното. Работила е като сценограф в Габровския театър и като художник редактор в издателство „Наука и изкуство“. Била е художник на костюмите във филмите „Рицар без броня”, „Шведски крале”, „Един снимачен ден”, „Сбогом приятели” и др. Имала е самостоятелни изложби живопис в Ню Йорк и Сан Франциско, в Алжир, Мароко, Берлин, Будапеща, Виена и София. Сред най-известните цикли с нейни картини са „Богомили“, „Български светци“, „Лица от бъдещето“, „Седемте Рилски езера“, „Лазарки и кукери“, „Шестата раса“, „Заветът на цветните лъчи на светлината“, както и картините й Орфей, Боян Магът, Василий Врач, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Паисий, Патриарх Евтимий, Светите Кирил и Методий. Нейни картини са притежание на Националната галерия, на музея „Николай Рьорих“ в Ню Йорк, на галерии в страната и в частни колекции.
Лили Димкова е носител и на орден „Кирил и Методий“ за приноса й в родната култура и изкуство. Автор е на книгата „Петър Димков – моят баща“ (2006). През 2007 г. по нейната книга е заснет документалният филм „Лечителят Петър Димков” на режисьора Стилиян Иванов, в който са използвани кадри от семейния архив на фамилия Димкови. През 2012 г. по случай нейната 80-годишнина Лили Димкова представя над 130 свои картини в ретроспективна изложба в галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6 и в НДК, където изложбата преминава под мотото „Дни на духовност”. На 16 юли 2012 г. в кино “Люмиер” е представен документалният филм за художничката „Лили Димкова – светлини от една изложба” на режисьора Стилиян Иванов.
БТА
Събитието е озаглавено „Семейство Димкови- тържество на Българския Дух“. То ще е с участието на Валентин Стамов, Петър Вангелов и Емил Николов.
НИКОЛА ДИМКОВ И ИДЕЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СВЕТОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА МИРА
Никола Димков е роден на 6 декември 1859 г. в село Горно Броди в Серско, тогава в Османската империя (дн. Ано Вронду в Гърция) като трето дете в семейството на Димко Халембаков. Сестра му Екатерина е народна лечителка, майка на лечителя Петър Димков.
През 1880 г. Никола Димков е изпратен от директора на Пловдивската гимназия, която завършва с отличие, да учи инженерство във Висшия технически институт в Шалон сюр Марн, близо до Париж. Завършва института през 1883 г. за три години вместо за пет. Предлагат му да остане на научна работа в университет в Париж, но той отказва и се завръща в България, където работи в Министерството на пътищата и съобщенията като ръководил на Главна дирекция на железниците. Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена – Цариград между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции.
На негово име има записани световни патенти за технически изобретения – стикове за вагони, механизми за товарене-разтоварване на насипни товари и пр. Необикновено предприемчив, той основава в Цариград фабрика за подкови и клинци. С финансовата помощ на състудента си от Париж Стоян Данев открива фабрика за производство на подкови „Инженер Никола Димков и компания”, като внедрява изобретението си за автоматично конвейерно изработване на подкови. Неговата фабрика е първата за времето си, в която Никола Димков въвежда дизелови, а по-късно и електрически мотори.
Грижата за работниците във фабриката била негово неизменно задължение. Той им раздавал безплатно дрехи и създал на свои разноски трапезария за тях.
Цариградските българи го избрали за съветник на Екзарх Йосиф I като член на Българската екзархия в Цариград, където участвал активно в живота на българската колония в града.
По време на Първата световна война (1914-1918) Никола Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните и народите. Проектът е отпечатан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград Никола Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на американския президент Удроу Уилсън.
Той умира на 30 март 1937 г. в Цариград, след като е блъснат от автомобил. На погребението му присъства цялата българска колония в града.
ПЕТЪР ДИМКОВ - ЛЕЧИТЕЛЯТ
Народният лечител Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София в семейството на свещеника Иван Димков. Майка му е народна лечителка, която имала тетрадка с народни рецепти. Често диктувала на Петър, за да ги записва. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 г. семейството му емигрира в София. Началното си образование Петър получава в столичното училище „Денкоглу". През 1899 г. заминава за Петербург в Русия, където завършва Военна академия. В продължение на 27 години Петър Димков служи на Българската армия. През 1909 г. той е назначен като подпоручик в 25-и Драгомански полк в Цариброд. Участвал е в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Раняван е осем пъти на фронта, някои от тях много сериозно. Още тогава открива способностите си да лекува - спасява голяма част от поразените от холера войници. За участието си във войните Петър Димков е награден с ордени за храброст и заслуги, с ордени „Св. Александър"- различни степени и други. След войните се установява като военнослужещ в София. През 1925 г. служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 г. служи в Свищов, където по негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 г. е произведен в чин полковник. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Като командир на 21-а пехотна дружина в Карлово през 1933 г. той спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване.
През 1934-1935 г. като командир на 8-и пехотен Приморски полк Петър Димков организира, събира средства и вдъхновява варненските граждани и обществени организации за построяването на много паметници във Варна. Той ръководи изграждането на Аспаруховия вал във Варна, построяването на Арката - портал на VІІІ Приморски полк във Варна. Има основна заслуга и за построяването на парка-мавзолей „Владислав Варненчек" във Варна.
През 1936 г., вече полковник, е преведен в запаса. Това му дава възможност да се отдаде на билколечението и народната медицина. Следвайки традицията в своето семейство, Петър Димков посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на билките, събирането на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Наричан от хората Лечителят, Петър Димков формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина Той вярвал, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Петър Димков лекувал всичките си пациенти безплатно.
Привърженик на идеите на Петър Дънов, той участва активно в живота на Бялото братство на „Изгрева” до края на живота на Петър Дънов. От 1944 г. до 1981 г. участва в тайните събрания на групи братя и сестри, които съхраняват Учението за бъдещето.
Има издадени четири негови книги. Това са тритомната „Българска народна медицина", която е издавана пет пъти от 1926 г. до 1937 г., преиздавана още през 1977 г., 1991 г., 1993 г. и 2008 г. В нея са включени рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот - хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. Книгата е продължение на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926-1939 г., като всяко следващо издание е допълвано. Последното издание от 1939 г. е най-пълно, в него на 1800 страници са разгледани 620 болести. През 1931 г. е издадена книгата му „Практически съвети за правилно лѢкуване по метода на Луи Куне“. През 1999 г. излиза книгата му „Очна диагноза“, а през 2009 г. - "Хигиена и лекуване на душата" и "Молитвеник".
Петър Димков умира в съня си на 4 октомври 1981 г. Същата година режисьорът Михаил Венков прави документалния филм „Срещи с Петър Димков“. През 1986 г. по БНТ е излъчен и филмът „Петър Димков – с обич и уважение“ на режисьорката Людмила Шишкова. През 1996 г. парка-мавзолей „Владислав Варненчек" получава като дарение от наследниците на Петър Димков негови военни и граждански ордени и медали, офицерската му сабя, нагайката му, шпори, ученически дневници и други, с които е подредена експозицията „Петър Димков" – „виновник и двигател". През 2007 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филма „Лечителят“ по книгата на Лили Димкова „Петър Димков - моят баща“. В Антарктида ледник на остров Брабант носи неговото име - Димков ледник.
ХУДОЖНИЧКАТА ЛИЛИ ДИМКОВА ПРАВИ САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ В СЕДЕМ ДЪРЖАВИ
Дъщерята на народния лечител Петър Димков - художничка Лили Димкова, е родена на 16 юли 1932 г. Още от малка Петър Димков поощрявал нейния талант и любовта й към рисуването. През 1957 г. завършва Художествената академия в София в класа на проф. Георги Каракашев, специалност „Сценография“, след което работи като художник в театъра и киното. Работила е като сценограф в Габровския театър и като художник редактор в издателство „Наука и изкуство“. Била е художник на костюмите във филмите „Рицар без броня”, „Шведски крале”, „Един снимачен ден”, „Сбогом приятели” и др. Имала е самостоятелни изложби живопис в Ню Йорк и Сан Франциско, в Алжир, Мароко, Берлин, Будапеща, Виена и София. Сред най-известните цикли с нейни картини са „Богомили“, „Български светци“, „Лица от бъдещето“, „Седемте Рилски езера“, „Лазарки и кукери“, „Шестата раса“, „Заветът на цветните лъчи на светлината“, както и картините й Орфей, Боян Магът, Василий Врач, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Паисий, Патриарх Евтимий, Светите Кирил и Методий. Нейни картини са притежание на Националната галерия, на музея „Николай Рьорих“ в Ню Йорк, на галерии в страната и в частни колекции.
Лили Димкова е носител и на орден „Кирил и Методий“ за приноса й в родната култура и изкуство. Автор е на книгата „Петър Димков – моят баща“ (2006). През 2007 г. по нейната книга е заснет документалният филм „Лечителят Петър Димков” на режисьора Стилиян Иванов, в който са използвани кадри от семейния архив на фамилия Димкови. През 2012 г. по случай нейната 80-годишнина Лили Димкова представя над 130 свои картини в ретроспективна изложба в галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6 и в НДК, където изложбата преминава под мотото „Дни на духовност”. На 16 юли 2012 г. в кино “Люмиер” е представен документалният филм за художничката „Лили Димкова – светлини от една изложба” на режисьора Стилиян Иванов.
БТА
Comments
comments powered by Disqus