Днес се навършват 135 години от смъртта на Антим I - първият български екзарх, общественик, борец за независимостта на Българската църква и за полагането на основите на българската държавност. За живота и делото му пред БТА разказва председателят на църковното настоятелство на катедралния храм „Св. Димитър Солунски“ във Видин архимандрит Самуил.

Антим I се замонашва в Хилендарския манастир, след което учи в Халки, завършва семинария в Одеса и Духовната академия в Москва. Там той е ръкоположен за йеромонах от Московския митрополит Филарет, който днес почитаме като светец. Личност, която е забелязала големия потенциал младия йеромонах, подчерта архимандрит Самуил и добави, че Антим I приема с голяма отговорност фермана за създаването на Българската екзархия. Известни са думите му: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“.

По време и след потушаването на Априлското въстание екзарх Антим I открито протестира, като привлича и международната общественост. През 1877 година той е свален от екзархийския престол и е осъден на смърт, но присъдата впоследствие е заменена със заточение, разказа още архимандрит Самуил. След освобождението на България, Антим I отново заема катедрата на Видински митрополит, припомни той.

През цялото време на служение, и като Български екзарх, и като Видински митрополит, Антим I се грижи за народа, за образованието, за духовното и материалното изграждане на своите сънародници, отбеляза архимандрит Самуил. Финансира развитието на просветното дело и построяването на девическата гимназия във Видин (бившата сграда на математическата гимназия, която носи неговото име). Завещава средства за изграждането на видинския катедрален храм „Св. Димитър Солунски“, каза още председателят на църковното настоятелство на църквата.

Екзарх Антим I е личност, която впечатлява със себеотдаденост и жертвоготовност, подчерта архимандрит Самуил. Той даде пример с думи на Антим I, когато отказва да напусне обкръжения Видин по време Сръбско-българската война: “Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска“.

Житейският път на екзарх Антим I e осветен от делата и думите, от устремеността да събира народа, да се грижи за уреждането на държавата, припомни архимандрит Самуил. Той е избран за председател на Учредителното народно събрание, а впоследствие и на Първото Велико народно събрание. Дела, записани със златни букви в неговото житие, каза архимандрит Самуил и призова да се учим от неговия пример и го прилагаме в живота си.

Митрополит Антим и първи български екзарх умира на 1 декември 1888 г. в град Видин. Погребан е в митрополитската църква „Св. Николай”. През 1934 г. е построен и специален мавзолей, в който са положени останките на екзархa.

Източник: БТА