Констатациите от ново проучване , ръководено от изследователи от университета в Кеймбридж и Кралския колеж в Лондон, хвърлиха светлина върху значението на отчитането на преживяванията на пациентите при поставянето на медицински диагнози. Проучването, което включва повече от 1000 пациенти и лекари, установи, че мнението на пациентите често се подценява в диагностичния процес.

Клиницистите оцениха самочувствието на пациента като най-маловажния фактор при вземането на диагностични решения, въпреки доказателствата, които сочат, че пациентите често са по-точни при оценката на своите симптоми, отколкото се смяташе преди. Всъщност беше установено, че пациентите едновременно преувеличават и минимизират симптомите си по-често, отколкото ги съобщават.

Един пациент описва как се е чувствал недоверчив към лекарите, наричайки отношението им „унизително и нечовешко“. Те подчертаха важността на признаването на властта на пациентите над собствените им тела и утвърждаването на техния опит. Това мнение беше повторено от много други хора, които са се чувствали маргинализирани в лекарския кабинет.

За да илюстрират значението на отчитането на преживяванията на пациентите, изследователите се фокусираха върху диагностицирането на невропсихиатричен лупус, автоимунно заболяване, което е изключително трудно за диагностициране. Те изследваха тежестта, която лекарите поставят върху различни видове доказателства, използвани при поставяне на диагноза, включително сканиране на мозъка, мнения на пациенти и наблюдения от семейството и приятелите.

Изненадващо, по-малко от 4% от лекарите са включили самоотчетите на пациентите сред трите най-добри вида доказателства. Вместо това лекарите придадоха най-голяма тежест на собствените си оценки, въпреки че признаха своята несигурност при диагностицирането на състояния с невидими симптоми като главоболие, халюцинации и депресия. Установено е, че тези "невропсихиатрични" симптоми често се диагностицират погрешно и не се лекуват, което води до понижено качество на живот и повишена смъртност.

Сю Фарингтън, съпредседател на Алианса за редки автоимунни ревматични заболявания, призова за преминаване към по-тясно сътрудничество между пациент и лекар. Тя подчерта необходимостта да се отдалечат от патерналистичния подход „лекарят знае най-добре“ и да се насочат към партньорство, в което живият опит на пациентите и опитът на лекарите са еднакво ценени.

Проучването установи също, че почти половината (46%) от анкетираните 676 пациенти съобщават, че никога или рядко са били питани за тяхната самооценка на тяхното заболяване. Някои пациенти обаче споделиха положителен опит, особено тези, които са общували с психиатри и медицински сестри. Тези доставчици разпознаха стойността на гледната точка на пациента, като отбелязаха, че пациентите често идват на срещи добре информирани за състоянието си и могат да осигурят ценен принос в диагностичния процес.

В заключение, това проучване подчертава спешната необходимост да се вземе предвид живият опит на пациентите, когато се поставят медицински диагнози. Чрез сътрудничество между пациент и лекар диагностичната точност може да бъде подобрена, което води до повишена удовлетвореност на пациентите и подобрени здравни резултати.