По темите за електронно здравеопазване, влиянието на мръсния въздух, ковид и ваксините пред БНР говори ръководителят на лаборатория в Берн и експерт по безопасност на ваксините д-р Аспарух Илиев.

Какво влияние оказва замърсяването на въздуха върху човешкия мозък?

"Мозъкът е един от органите, които са много добре кръвоснабдени и по този начин всичко, което достига до тялото като вредни фактори от околната среда и от въздуха, много бързо достига и до мозъчните структури. Това, което винаги разглеждаме като основни замърсители са праховите частици, които може да са по-големи и по-малки. Също така имаме и много отпадни продукти от дизеловите автомобили, да речем азотен окис. Например фините прахови частици се образуват от движението на гумите по асфалта", каза д-р Илиев.

Изследване проведено в Китай сочи, само за 2-3 седмици способността за решаване на логически и математически задачи на хора, които са се преместили да живеят от по-чист район в такъв, с по-голямо прахово замърсяване се влошава. По думите на д-р Илиев в София имаме много добра мрежа за проследяване на най-грубото замърсяване, която е достъпна онлайн.

"На първо място и най-важното е, да сме наясно по какъв начин въздушните течения на София се променят и как поддържат въздуха чист. Това, което ние имаме като един въздушен поток идващ от Витоша към София, което е заложено в стария градоустройствен план отпреди 100 години, частично е нарушено, поради високото строителство в подножието на Витоша. Това са елементи на градоустройствения план, които не можем да променим. Трябва много внимателно и много динамично да наблюдаваме в кои райони и в кои пътни артерии в пикови часове имаме замърсяване. И на второ място имаме замърсяване поради изгарянето на дървесина, на некачествени продукти в определени райони на София с по-бедно население. Но също и в подвитошкия регион, който има доста заможни граждани, които много често използват да речем въглища или печки на дърва, за да могат да си осигурят едно комфортно ежедневие", посочи той.

И допълни, че трафикът в София не може да бъде поет от улиците, които имаме и затова трябва да търсим дългосрочно решение, като например да заобикаляме централните райони. Той посочи, че е добре да бъдат поощрявани гражданите да използват градския транспорт. Проучвания в Белгия и Холандия сочат, че се наблюдава намалена академична и учебна способност на деца, родени в семейства, които са в райони, в които замърсяването е по-високо.

Има ли увеличение на случаите на грип и коронавирус тази зима?

"В момента цяла Европа киха и кашля. Една от причините е, че имаме колкото и абсурдно да звучи по-меко време. Има едно правило, което гласи, че със застудяването през зимните месеци честотата на инфекциите винаги се увеличава, но когато времето внезапно се позатопли и стане по-меко, както е в момента, парадоксално, но тогава инфекциите допълнително се увеличават. Януари е месецът, в който традиционно грипната вълна е налична. Причините от една страна са логични - хората се събират по празниците заедно един с друг", каза д-р Илиев.

Според статистиката в целия ЕС, в периода между 20 и 28 декември се наблюдава силно покачване на три основни групи инфекции. Това са ковид, респираторният сицинтиален вирус (който е много опасен за пеленачета) и третият вирус е грипът. По думите му носенето на маски има двоен ефект. На първо място, когато ние сме болни, кихаме и кашляме с маските задържаме тези всички аерозолни частици, които носят основно вируси и бактерии. На второ място, например в Азия носенето на маска предпазва от фините прахови частици.

Относно т. нар. "дълъг ковид", д-р Илиев каза, че той е свързан с трайно наличие на нарушена концентрация, отпадналост, невъзможност за натоварване. Причините са бавни хронични възпаления, които засягат определени съдове в тялото, много често и мозъка. Това, което се знае е, че единственото лечение е почивка, регулиране на съотношението на съня и работата, посочи той.

Трябва ли да се ваксинираме против Covid-19 и колко пъти?

"Ваксината за ковид е такава, каквато е. Ние за много ваксини не можем да определим за колко време ще са ефективни, а при ковид ефектът е сравнително краткотраен - трае около година. Моят съвет е, винаги в началото на есента да се ваксинираме за новите щамове, както и за грип", каза той.

Относно дигитализацията в здравеопазването д-р Илиев сподели, че това е тенденция в цял свят особено, когато има много публични средства. Тя позволява да се проследява как те се разходват. У нас първите опити за дигитализация са още от началото на 2000 година, като още от тогава се намесват определени кръгове, които не желаят това да се случи.

"В една система на здравеопазване като българската, която има не малко пари, а системата не е бедна, има съответно и голямо противодействие срещу създаването и изчистването на механизмите, по които да се проследява разхода на пари", каза той. Освен това отбеляза, че нашето здравеопазване освен всичко друго продължава да има нужда и от реформа. Тя е свързана с неравномерното разпределение на здравната услуга в определени части на страната, както и с неефективността на клиничните пътеки. За закупуването на нова техника в лечебните заведения той каза:

"Купуването на нова техника и ново оборудване от една страна е необходимо, а от друга страна обаче е врата към корупционни практики. И на трето място ние имаме нужда от персонал, който да може да работи с тези техники. Парадоксът е, че в много болници, вкл. и в София имаме оборудвания, които са свръхмодерни, за които обаче няма персонал, който да може да ги ползва. И те седят затворени и неизползваеми, или се използват неправилно. Това естествено е разход на публичен ресурс."

Здрав ли е българинът?

Д-р Илиев сподели, че имаме затлъстяване, лоши хранителни навици и малко движение. Освен това липсват държавни политики за насърчаване на здравословния начин на живот.