Християнските мъченици Ермил и Стратоник пострадали по времето на източния римски император Лициний. Макар и да подписал заедно със западния император Константин (по-късно наречен Велики) Миланския едикт в 313 г. за равноправие на християнството, Лициний си останал езичник. Той открито продължил няколкогодишни безпощадни гонения против християните. През 315 г. негови жертви станали Ермил и Стратоник.

Ермил бил дякон в църквата в Сингидунум, древно селище на мястото на днешната сръбска столица Белград. Когато станало известно на властите, че Ермил е не само вярващ в Иисус Христос, но и работи за разпространението на християнското учение сред народа, той бил заловен и изправен на съд пред императора. Пред него Ермил смело изповядал вярата си в Христос. Затова бил подложен на ужасни мъчения. Жестоките изтезания обаче не довели до желания от мъчителите резултат. След няколко дни бил направен нов опит мъченикът да се отрече от Христос. Той отговорил, че никога няма да се откаже от спасителната вяра в истинския Бог. Тогава го осъдили на смърт. Ермил бил убит и войниците хвърлили тялото му в река Дунав.

Сред присъстващите на мъченията и смъртта на Ермил бил и войникът Стратоник от стражата на затвора. Удивен от мъжеството и жертвоготовността на християнския дякон, Стратоник също заявил, че е християнин и вярва в Иисус Христос. Затова и той бил заловен и подложен на мъчения на площада пред всички, за да се сплашат хората и да спрат да се присъединяват към християнската общност. Но нито Стратоник се пречупил от мъченията, нито ужасяващите издевателства имали успех. Така накрая и той бил убит и тялото му хвърлено в реката. После телата на двамата мъченици били намерени надолу по течението от християни, които ги погребали с почит.