Тази неделя (26.10.2014) точно в 4:00 часа сутринта ще преместим стрелките на часовниците си с час назад и ще преминем към зимното часово време. Така вече ще спим с един час повече.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци.С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. Той предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.

За пръв път сериозно предложение е направено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г.
Скоро след това във Великобритания са последвали примера, като в началото въвели лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 г.

От 1999г. лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.

119 държави местят стрелката на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.