Подводница
Обидно! Бургас с нулево влияние в изпълнителната власт
Обидно! Бургас с нулево влияние в изпълнителната власт
Автор: София Стефанова
Бургас го няма в кабинета "Орешарски". Покрай колебанията дали въобще ще има кабинет и ако "да", той на Орешарски ли е, зачертването на града от картата на изпълнителната власт остана на заден план.
Когато обявиха министрите и в тях нямаше нито един, свързан в Югоизточна България, нещо жегна всеки бургазлия, но с типично за крайбрежните души великодушие, стоически премълчахме.
Само бившите управляващи от ГЕРБ не ги сдържа и изляха жлъч по адрес на левицата. И с право. Заради важната позиция на кмета Димитър Николов в ръководството на управляващата доскоро партия, Бургас беше писаното яйце в кошницата на ГЕРБ.
Нямаше проблем с одобряването на проектите, в отпускането на траншовете навреме. По стар български обичай още с "обръщането на палачинката" започнаха изпълненията напук. Първо с проекта за интергриран градски транспорт. Няма съмнение, че това поведение ще удари и други проекти. Ако не го направят, социалистите ще удивят сами себе си.
Може би причината дори не е умишлено търсен реваншизъм. За него също трябва енергия и целенасоченост. По-простото обяснение е, че НЯМА КОЙ да отстоява интересите на региона не само в първия, но и във втория ешалон на властта.
За министрите, да речем, така се е случило. Но липсата дори на половин бургазлия в дългия списък на заместниците е обидна за жителите на областта и вредна за страната въобще. Пак има опасност да тинясат основни проекти за развитието на региона като транспортен възел и курортна дестинация.
Областният председател Зафиров с лидера Сергей Станишев. Червените в Бургас се опитаха да са критични към ръководството си след резила с Пеевски, но с половин уста.
Това не са работи, които се развиват от само себе си, с презумцията, че са важни. Може би така се случва в други страни, където държавническото мислене е водещо. Тук трябва натиск всеки ден, висене по кабинети, използване на всякакви допълнителни лостове, връзки и комбинации. И най-вече за всичко това са необходими хора. А хора няма.
Депутатите? Тъжна картинка. Христо Монов не може да опази себе си от гафове, ще чакаме за Бургас да работи. Бургаското крило Атанас Зафиров и Пенко Атанасов? Областният лидер е новак в парламента, както вървят нещата, няма дори да има време да се ориентира. Атанасов да е свършил нещо запомнящо в предишните си мандати? Същото може да се каже и за ветерана от ДПС – Дурхан Мустафа. От Хюсеин Хафъзов може да се очаква да се моли на Аллах на по-високи децибели и да открие накоя нова джамия. Чуколов от "Атака"? Ах, този Чуколов! Толкова е зает да пази гърба на вожда Сидеров, че лобирането за Бургас е прекалено ниска цел за него.
Михалевски с настоящия премиер Орешарски и Станишев (вдясно) по време на кампанията. Взеха властта, но отношенията между тях охладняха.
А слънцето Михалевски? Отвореният, гъвкавият, усмихнатият Димчо от предизборната кампания е като клюмнал кукуряк. Не стана министър, не стана и заместник. Поне го направиха шеф на постоянна комисия в парламента – по регионална политика и местно самоуправление, но това не може да заличи съмненията, че не е в "А" група на партийното ръководство.
Ако между него и Станишев е имало пукнатина, тя се е превърнала в пропаст сред реакцията му при скандала "Пеевски" и предложението му за спешно свикване на Националния съвет на партията, дори на конгрес, на който "да се постави под условие и ръководството на БСП".
По принцип Михалевски заслужава аплодисменти за това. Но Станишев получи подкрепата на партията и явно няма да забрави онова "Простете" след избора на Делян, което Димчо написа на стената си във фейсбук.
Като стана дума за комисиите, Бургас няма представителство в 10 от 20-те постоянни комисии. За тази жалка ситуация, разбира се, заслуга имат и народните представители от ГЕРБ, които се самоизтриха от парламентарната тетрадка. Но нека си признаем – присъствието им нямаше да доведе до качествени промени.
Бургас няма представителство дори в ПК по икономическа политика и туризъм. Йордан Цонев е там, но никой не го брои за бургазлия, а поведението му сочи, че и той самият – също.
Бургаските избиратели са изолирани и от основната задача, която стои пред 42-ото НС. Временната комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс няма депутат от Втори избирателен район.
И какво да очакваме, след като "чужденци" и партийни послушници пълнят листите.
Бургас го няма в кабинета "Орешарски". Покрай колебанията дали въобще ще има кабинет и ако "да", той на Орешарски ли е, зачертването на града от картата на изпълнителната власт остана на заден план.
Когато обявиха министрите и в тях нямаше нито един, свързан в Югоизточна България, нещо жегна всеки бургазлия, но с типично за крайбрежните души великодушие, стоически премълчахме.
Само бившите управляващи от ГЕРБ не ги сдържа и изляха жлъч по адрес на левицата. И с право. Заради важната позиция на кмета Димитър Николов в ръководството на управляващата доскоро партия, Бургас беше писаното яйце в кошницата на ГЕРБ.
Нямаше проблем с одобряването на проектите, в отпускането на траншовете навреме. По стар български обичай още с "обръщането на палачинката" започнаха изпълненията напук. Първо с проекта за интергриран градски транспорт. Няма съмнение, че това поведение ще удари и други проекти. Ако не го направят, социалистите ще удивят сами себе си.
Може би причината дори не е умишлено търсен реваншизъм. За него също трябва енергия и целенасоченост. По-простото обяснение е, че НЯМА КОЙ да отстоява интересите на региона не само в първия, но и във втория ешалон на властта.
За министрите, да речем, така се е случило. Но липсата дори на половин бургазлия в дългия списък на заместниците е обидна за жителите на областта и вредна за страната въобще. Пак има опасност да тинясат основни проекти за развитието на региона като транспортен възел и курортна дестинация.
Областният председател Зафиров с лидера Сергей Станишев. Червените в Бургас се опитаха да са критични към ръководството си след резила с Пеевски, но с половин уста.
Това не са работи, които се развиват от само себе си, с презумцията, че са важни. Може би така се случва в други страни, където държавническото мислене е водещо. Тук трябва натиск всеки ден, висене по кабинети, използване на всякакви допълнителни лостове, връзки и комбинации. И най-вече за всичко това са необходими хора. А хора няма.
Депутатите? Тъжна картинка. Христо Монов не може да опази себе си от гафове, ще чакаме за Бургас да работи. Бургаското крило Атанас Зафиров и Пенко Атанасов? Областният лидер е новак в парламента, както вървят нещата, няма дори да има време да се ориентира. Атанасов да е свършил нещо запомнящо в предишните си мандати? Същото може да се каже и за ветерана от ДПС – Дурхан Мустафа. От Хюсеин Хафъзов може да се очаква да се моли на Аллах на по-високи децибели и да открие накоя нова джамия. Чуколов от "Атака"? Ах, този Чуколов! Толкова е зает да пази гърба на вожда Сидеров, че лобирането за Бургас е прекалено ниска цел за него.
Михалевски с настоящия премиер Орешарски и Станишев (вдясно) по време на кампанията. Взеха властта, но отношенията между тях охладняха.
А слънцето Михалевски? Отвореният, гъвкавият, усмихнатият Димчо от предизборната кампания е като клюмнал кукуряк. Не стана министър, не стана и заместник. Поне го направиха шеф на постоянна комисия в парламента – по регионална политика и местно самоуправление, но това не може да заличи съмненията, че не е в "А" група на партийното ръководство.
Ако между него и Станишев е имало пукнатина, тя се е превърнала в пропаст сред реакцията му при скандала "Пеевски" и предложението му за спешно свикване на Националния съвет на партията, дори на конгрес, на който "да се постави под условие и ръководството на БСП".
По принцип Михалевски заслужава аплодисменти за това. Но Станишев получи подкрепата на партията и явно няма да забрави онова "Простете" след избора на Делян, което Димчо написа на стената си във фейсбук.
Като стана дума за комисиите, Бургас няма представителство в 10 от 20-те постоянни комисии. За тази жалка ситуация, разбира се, заслуга имат и народните представители от ГЕРБ, които се самоизтриха от парламентарната тетрадка. Но нека си признаем – присъствието им нямаше да доведе до качествени промени.
Бургас няма представителство дори в ПК по икономическа политика и туризъм. Йордан Цонев е там, но никой не го брои за бургазлия, а поведението му сочи, че и той самият – също.
Бургаските избиратели са изолирани и от основната задача, която стои пред 42-ото НС. Временната комисия за изработване на проект на нов изборен кодекс няма депутат от Втори избирателен район.
И какво да очакваме, след като "чужденци" и партийни послушници пълнят листите.
Comments
comments powered by Disqus