Учени от университета на Мериленд в САЩ откриха, че поради продължителното свиване на Луната повърхността на земния спътник се деформира и рискът от опасни за астронавтите удари се увеличава. Резултатите от изследването са публикувани в The Planetary Science Journal.

Планетарните учени са открили, че едно от най-мощните лунни трусове, регистрирани от сеизмометрите на Аполо преди повече от 50 години, е свързано с група разломи, разположени в южната полярна област на Луната. Тези разломи възникват поради компресията на Луната в резултат на охлаждането на ядрото в продължение на няколкостотин милиона години. Използвайки модели за симулиране на стабилността на склона, учените са идентифицирали зони, които са особено уязвими от свлачища.

Една от тези зони, кратерът Де Герлах, беше предложена от НАСА за кацане на астронавти по време на космическата програма Artemis 3. В същото време места в близост до или в рамките на групи от фрактури могат да представляват риск за бъдещите човешки изследвания.

Според авторите дори леко сеизмично разклащане може да бъде достатъчно, за да предизвика свлачища, особено ако реголитът има ниска кохезия, тоест способността да устои на механично разделяне. Следователно рискът от сеизмична активност трябва да се вземе предвид при подготовката и разполагането на лунни бази.