Картина на Густав Климт, смятана за изчезнала от сто години, внезапно се появи на пазара и на 24 април "Портрет на госпожица Лизер" ще бъде продадена на търг. Първоначалната й оценка е 30 - 50 милиона евро, но предположенията са, че продажната цена ще я надхвърли.

Но къде беше скрита тази картина през последните сто години и на кого е принадлежала? Телевизионното предаване "Културжурнал" разказва известните факти от историята: красиво лице със замечтан поглед, богато украсена с цветя дълга дреха, на пръв поглед картината се разпознаваема като класическо произведение на Густав Климт.

Аукционна къща "Им Кински" не е избрана случайно. Още преди да я получат в наследство, сегашните собственици са се свързали с директора на къщата Ернст Плойл в качеството му на адвокат, за да бъде установено дали предположенията им за автора на платното са верни и за да се уточнят някои юридически моменти относно реституцията. Огледът на място бързо е показал очевидното - че това е произведение на Климт, но останало без подпис на художника поради неочакваната му ранна смърт.

Картината никога не е била показвана пред публика, изкуствоведите я знаят единствено от чернобяла снимка, направена през 1925 година. Други сведения за картината са документираните собственоръчно от Климт суми, получавани за картината и 25 скици на произведението. От тези документи се знае, че Климт е започнал работа върху творбата през 1917 година. В момента на внезапната му смърт през следващата година картината най-вероятно се е намирала в ателието на художника и недовършена е била предадена на възложителите.

"Допуска се, че няколко госпожици от фамилия Лизер може да са били модел на художника, за възможни възложители се смятат и няколко човека от многочисленото семейство", разказва директорът на "Им Кински".

Семейство Лизер са едри индустриалци от еврейски произход. Адолф и брат му Юстус са богати текстилни фабриканти и двамата имат дъщери. Специалистите са били първоначално на мнение, че възложителят е Адолф Лизер, който е пожелал да бъде нарисувана 18-годишната му дъщеря Констанце Маргарете. Но при последни проучвания те са стигнали до извода, че по-вероятно е това да е някоя от братовчедките й - Ани или Хелене, дъщери на Юстус.

Майката на тези две момичета е Хенриете Амалие, наричана Лили, изключително интересна и еманципирана за времето си жена. Родена като Хенриете Амели Ландау на 4 юли 1875 година като шестото и последно дете на банкера Алберт Ландау и неговата съпруга Фани Менкес, Лили израства в богато еврейско семейство във Виена. Само 30-годишна през 1905 година се развежда с Юстус Лизер и от този момент е неразривно свързана с виенския авангард. Лили е близка приятелка на Алма Малер, последователно съпруга на композитора Густав Малер, архитекта Валтер Гропиус и поета Франц Верфел, както и незабравима муза на художника Оскар Кокошка.

Лили притежава голямо богатство и е щедра меценатка на композитора Арнолд Шьонберг, когото настанява в своята вила в един от най-престижните виенски квартали и го подкрепя с парични суми всеки месец. Много са сведенията, които днес сочат, че Лили е възложителката и собственичката на произведението "Портрет на госпожица Лизер". Журналистката Ирене Сухи изследва от няколко години личността на потъналата в забрава меценатка на изкуството Лили. Тя притежава голямо богатство и е в щастливата позиция да има право да разполага с него и да го управлява самостоятелно, тъй като е разведена, разказва Сухи. Еврейското й възпитание повелява тя да се занимава с меценатство, това е и единствената възможност за една жена от онова време да бъде забелязана и да влезе в кръга на хората на изкуството. Днес специалистите са на мнение, че Лили е възложила на Густав Климт да нарисува портрет на дъщеря й Ани, която става известна изпълнителка на експресивни танци.

Но срещу предположението, че майката на Ани - Лили, е собственичка на творбата, се изтъква фактът, че картината не фигурира в имуществените списъци, които стават задължителни за евреите през 1939 година. Картината не присъства и в реституционните искове на дъщерите, предявени след войната.

От друга страна жената на композитора Албан Берг посочва в едно писмо, че Лили притежава в дома си картина от Климт. Едно сведение сочи, че през 1925 година тя е била изложена в галерията на Ото Калир-Ниренщайн, където най-вероятно е била фотографирана. Негативът на тази фотография и до днес се пази в архива на Националната библиотека като единствено свидетелство за направения портрет. На инвентарния картон е записано: "1925, притежание на госпожа Лизер, Аргентиниерщрасе 20", това е адресът на Хенриете Лизер, известна във виенското общество като Лили. По време на нацисткия режим Лили не напуска Виена, през януари 1942 година е депортирана в гетото в Рига и е убита в Аушвиц през ноември 1943 година.

Много са уликите за собствеността на портрета, доказателствата липсват. Не е установено категорично на кого е принадлежала картината. Какво се е случило с нея след 1925 година? На гърба й няма данни за износ на платното извън страната. Може да се допусне, че добре запазеното произведение никога не е напускало Австрия и е било запазено от любопитни погледи.

Сигурно е, че "Портрет на госпожица Лизер" е влязъл в търговията с произведения на изкуството в неуточнено време. "Не знам кога и къде е бил купен и продаден", тъй като е "невъзможно да се разбере", обяснява директор Плойл. Сегашните собственици са я наследили от далечни роднини преди около две години, като преди това е била предавана от няколко поколения. От средата на 60-те години на миналия век се е намирала в салона на вила край Виена.

Допълнителните оценки, извършени от аукционната къща, са показали, че е в почти перфектно състояние. След това тя е експертно почистена и анализирана с помощта на инфрачервена технология. Анализът е показал, че Климт е направил много малко корекции в процеса на рисуване.

Преди да бъде обявена на търг, "Портрет на годпожица Лизер" ще тръгне на пътешествие - в сътрудничество с частна лихтенщайнска банка (LGT Bank) картината ще бъде представена в различни точки от света, сред които са Швейцария, Германия, Великобритания и Хонконг.

(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)