Кратък коментар
Парадоксът на поколението по средата: Улиците пълни, урните празни
Парадоксът на поколението по средата: Улиците пълни, урните празни
Хората около 30-те са най-много на протестите. Дали обаче са отишли и до урните?
Автор: Елеонора Костадинова
Варненци, които наброяваха хиляди на улицата, днес оставиха урните празни. Лидерите на зимните протести жестоко се изложиха. Оказва се, че "хъшовският синдром" е много силен - на маса пеем бунтовнически песни, но стигне ли се до истинската работа – дим да ни няма.
Защо урните във Варна останаха празни? Нали уж се борим за промяна? Нали за това са нескончаемите протести всеки ден? Къде сте, протестиращи? Защо не гласувате? Какво е по-важно в дъждовната неделя от изконното право на глас? Вярно, по конституция то не е задължение, но гражданската съвест го прави такова.
Или улицата е просто купон, повод да се съберем, да покрещим заедно, да се направим на силни и смели, а после тихо да роптаем срещу поредния, когото не харесваме, не искаме да ни управлява.
Това е прецакано поколение! То не е поколението на онези, които влязоха в парламента през 1997 г. Не е на онези, които прекъснаха Виденовата зима, и онези, които не дадоха танковете да дойдат. Най-накрая не е поколението, което счупи диктата и уж започна на чисто преди 23 години. Пусти преход! Нескончаем!
Това не е и поколението на най-младите. Онези, обхванати от жестока апатия и тотална липса на заинтересованост какво-кога-къде-и-как се случва.
Това е поколението, което имаше нещастието да е на границата. То не помни социализъм и не знае какво е, то не оценя неговите плюсове, а вижда само минуси. То не може да е дейно така, както са неговите родители. Това сме ние, между 25 и 30.
Не можем да сме така апатични, каквито са най-младите. Затова сме стъпили с единия крак при дейните и това ни ръчка да излезем на улицата. Но сме стъпили с другия при апатичните и не виждаме надежда, не виждаме светлина, не вярваме в промяната, осъществена от собствените ни действия.
Хей, връстници! Това не е шега! Гласувайте! Не бъдете хаотични, не позволявайте на една шепа хора да дават посока на цялото ви съществуване, да ви гонят от родината, да ви обричат на мизерия и да ви карат да се примирявате с безумни неща. Вижте ги какво правят! Вижте гафовете им, не им давайте повече шансове.
Позорно ниската избирателна активност във Варна е лош знак, че толкова лелеяните предсрочни парламентарни избори няма да променят нищо.
На средно младите варненци се пада честта да дадат различен знак. Следващата неделя да прегърнат онзи подтик, който ги изкарва на улицата и да отидат до урните.
Варненци, които наброяваха хиляди на улицата, днес оставиха урните празни. Лидерите на зимните протести жестоко се изложиха. Оказва се, че "хъшовският синдром" е много силен - на маса пеем бунтовнически песни, но стигне ли се до истинската работа – дим да ни няма.
Защо урните във Варна останаха празни? Нали уж се борим за промяна? Нали за това са нескончаемите протести всеки ден? Къде сте, протестиращи? Защо не гласувате? Какво е по-важно в дъждовната неделя от изконното право на глас? Вярно, по конституция то не е задължение, но гражданската съвест го прави такова.
Или улицата е просто купон, повод да се съберем, да покрещим заедно, да се направим на силни и смели, а после тихо да роптаем срещу поредния, когото не харесваме, не искаме да ни управлява.
Това е прецакано поколение! То не е поколението на онези, които влязоха в парламента през 1997 г. Не е на онези, които прекъснаха Виденовата зима, и онези, които не дадоха танковете да дойдат. Най-накрая не е поколението, което счупи диктата и уж започна на чисто преди 23 години. Пусти преход! Нескончаем!
Това не е и поколението на най-младите. Онези, обхванати от жестока апатия и тотална липса на заинтересованост какво-кога-къде-и-как се случва.
Това е поколението, което имаше нещастието да е на границата. То не помни социализъм и не знае какво е, то не оценя неговите плюсове, а вижда само минуси. То не може да е дейно така, както са неговите родители. Това сме ние, между 25 и 30.
Не можем да сме така апатични, каквито са най-младите. Затова сме стъпили с единия крак при дейните и това ни ръчка да излезем на улицата. Но сме стъпили с другия при апатичните и не виждаме надежда, не виждаме светлина, не вярваме в промяната, осъществена от собствените ни действия.
Хей, връстници! Това не е шега! Гласувайте! Не бъдете хаотични, не позволявайте на една шепа хора да дават посока на цялото ви съществуване, да ви гонят от родината, да ви обричат на мизерия и да ви карат да се примирявате с безумни неща. Вижте ги какво правят! Вижте гафовете им, не им давайте повече шансове.
Позорно ниската избирателна активност във Варна е лош знак, че толкова лелеяните предсрочни парламентарни избори няма да променят нищо.
На средно младите варненци се пада честта да дадат различен знак. Следващата неделя да прегърнат онзи подтик, който ги изкарва на улицата и да отидат до урните.
Comments
comments powered by Disqus