Днес се навършват 146 години от датата на Освобождението на Несебър /Месемврия/ от османско владичество. Свободата е обявена от майор Михаил Лазарович Колонтаевски, а заповедта е на полковник Александър Лермонтов, командир на ХIII Драгунски полк, базиран в Бургас.

Според историческите данни, дни преди събитията, предусещайки предстоящите радикални промени, недалеч от Несебър безчинствали башибозушки и черкезки шайки. Те използвали обстоятелството, че определената демаркационна линия, приета в Одрин, започвала от Котел и завършвала при Несебър. Това давало възможност на злосторниците – грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население.

При тези обстоятелства на 8 февруари майор Колонтаевски завладява и обявява освобождаването на Месемврия. Тогава водещият управляващ е бил „заместник-мухтара” Сава Баласов, който по-късно е вторият кмет на Месемврия.

В Несебър непосредствено преди идването на руските войници няма османско присъствие.

След връщането на Колонтаевски в Бургас, към Месемврия е изпратена рота с гарнизон от 104-ти пехотен Устюжки полк. Взети са мерки за охрана на складовете и крайбрежната ивица, а по-късно е учредено Анхиалско-Месемврийско окръжие.

Известно е също така, че с пристигането на гарнизона на руската войска се пристъпва към инвентаризация на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана. Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града.

Поминъкът на местните хора преди и непосредствено от Освобождението на Месемврия е риболов, търговия и корабостроене. Пристанището развива предимно търговска дейност, но градът бил полузапустял. Жителите наброяват 1739 души, като 93 % от населението било гръцко. Къщите били запустели, а освен огромната общност гърци, имало 70 българи, 67 турци, като част от тях са помохамеданчени цигани. Властта на турската империя в Месемврия се осъществява от мухтара /избран, предпочитан/ Реджа ефенди, неговият помощник Сава Баласов и бирника Темистокли Малопополус.

След Освобождението Несебър остава митрополитски и просветен център с две гръцки и едно българско училище, основано през 1880 г. От този период са запазени възрожденски къщи, както и някои от вятърните мелници.

Започва новото съживяване на града.

С Освобождението на Несебър на 8 февруари се слага край на османското управление, което за месемврийци продължило 425 години- от 1453 до 1878 година.

Информацията за събитията към 08.02.1878 се съдържа в том 75-77 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Документи са обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб, Департамента за информация и печат на МВнР на Русия, а също така и от Министерския съвет на Централното управление на архивите -София.