Ново проучване, публикувано в Sciencealert, идентифицира общи биологични маркери при хора, които са живели над 90 години.

Хората, които са живели до дълбока старост, отдавна привличат вниманието на учените. В крайна сметка, като ги изучаваме, можем да разберем по-добре как да живеем по-дълго и как да се подготвим по-добре за старостта.

Изследователите сравняват биологичните показатели на столетници и хора, които не са доживели тази възраст. Те анализираха 12 кръвни биомаркера, отговорни за възпалението, метаболизма, функцията на черния дроб и бъбреците. Те също така разглеждат маркери за анемия и други промени, свързани с възрастта, които предишната работа е свързала със стареенето и смъртността, информира med-heal.

Оказало се, че при хора, преминали 100-годишната граница, нивата на глюкоза, креатинин и пикочна киселина постепенно намаляват от 60-годишна възраст. В същото време повечето биомаркери при дълголетни и по-малко напреднали хора бяха почти еднакви. Просто изключително високи или ниски стойности рядко се срещат сред столетниците. Например, много малко столетници са имали нива на глюкоза над 6,5 или нива на креатинин над 125 в младостта си.

След като проучиха кои биомаркери влияят на шансовете за живот до 100 години, учените установиха, че почти всички от тях (с изключение на ALT и албумин) по някакъв начин са свързани с дълголетието. Хората с най-нисък холестерол и желязо са имали по-малка вероятност да доживеят до 100-годишна възраст. Но повишените нива на глюкоза, креатинин, пикочна киселина и чернодробни ензими, напротив, намаляват тези шансове. Например в групата с най-ниски нива на пикочна киселина 4% са доживели до 100 години. А сред хората с много високо ниво има само 1,5%.

По този начин кръвните биомаркери могат да кажат много за шансовете на човек да живее дълъг живот. Тяхното изследване ще помогне да се разберат по-добре механизмите на дълголетието и да се разработят препоръки за увеличаване на продължителността на активния период от живота.