На 6 октомври сe навършиха 100 години от раждането на Тур Хейердал.
Като дете той два пъти едва не се удавил и се страхувал от водата, а в зряла възраст, прекосил океана най-напред на сал от балсови трупи, а по-късно на лодка от папирус.

Книгите на Тур Хейердал са преведени на повече от 60 езици, той е носител на "Оскар" и титлата "най-известен норвежец на ХХ век."
В разговор с "АиФ" Ксения Сенкевич, вдовица на пътешественика и телевизионен водещ Юри Сенкевич, който взел участие в три експедиции на Хейердал разказва:
"Тур би могъл да очарова всеки, от крале и президенти до жителите на Великденския остров, които му откриха тайната на произхода на гигантските каменни статуи. Тур беше по-възрастен от съпруга ми почти на четвърт век, и се шегуваше: "Аз не мога да реша, кой е за мен Юри: по-малък брат или най-големият ми син?"

За първи път се срещнах с Хейердал и съпругата му Ивон в Италия през 1969 г., Ивон беше ангел-пазител за членовете на експедицията на Тур: тя се занимаваше с екипировката и храната, не забравяше за бонбоните: "Те ще ви бъдат малка радост в океана".

Лодката от папирус "Ра-II", с която експедицията успешно прекоси океана, построиха за Тур боливийски индианци аймара от езерото Титикака, от това племе е сегашния президент на Боливия Ево Моралес. Tур събра екип от различни националности: руснак, японец, мароканец, италианец, египтянин, американец. Всеки изпълняваше своята задача, Юра беше лекар.

Изненадващо е, че Тур никога не е повишавал глас. Юра разказва как веднаж, когато на членовете на екипажа не им издържали нервите и започнали да се карат, Тур упорито мълчал. Гледайки го, млъкнали и другите. Осъзнавайки, че се карат заради глупости ...почнали да се смеят. В чест на помиряването отворили запазеното за особен случай шампанско. Тур беше убеден, че хора с различни политически възгледи, националност и религия, обединени от една обща цел, винаги ще се договорят. Фактът, че построената като древните египетски лодки «Рa-II», е преодоляла Атлантическия океан, потвърди теорията на Хейердал, че дълго преди Колумб, хора на плетени лодки са мигрирали от един континент на друг, без карта и компас, в подчинение на ветровете и теченията.

Тур беше учен: археолог, етнолог, антрополог. Десетки негови творби са преведени на различни езици. Първата книга, "В търсене на рая" е публикувана през 1939 г., в нея разказва как с първата си съпруга Лив, прекарват медения месец на полинезийския остров Фату Хива в хижа построена на дърво. Хранили са се с кокосови орехи и риба, уловена в океана. Тур тогава обръща внимание, че митовете и културата на полинезийците са подобни с тези на южноамериканските индианци, въпреки че тези хора са разделени от хиляди километри. Може би в древни времена, със салове и лодки те са могли да ги преодолеят? Тур Хейрдал не успява да провери предположението си, възпрепятстван е от II световна война, по време на която се присъединява към армията на съюзниците.

След войната, за да докаже на практика своята хипотеза, Хейердал решава да построи копие на използвания в древността сал от балсови трупи, който нарича „Кон-Тики“. През 1947 с още пет спътници отплават от Каляо в Перу, и за 101 дни изминават 8000 км, докато стигнат до Туамоту в Полинезия на 7 август 1947. Единствената съвременна технология, която използват, е комуникационната апаратура. Хранили се с морска храна. Документалният филм за експедицията печели Оскар през 1952. Книгата "Пътешествие на Кон-Тики" е преведена на 67 езика и има голям успех. През 1949 г., Хейердал и Лив се разделят. Скоро тя се омъжва за един от Рокфелерови, но след година умира.

Тур с радост посрещаше членовете на екипа в италианския си дом на Лигурско море. Той и съпругата му Ивон отгледаха три очарователни момичета. Преди сватбата, Ивон е била секретар на Tур, като жена продължава да извършва огромна по обем работа: писане на ръкописи, съставяне на архив, водене на огромна кореспонденция. В старо време жена като Ивон, е била наричана "приятелка на духа."

За да има средства за експедициите, Тур непрекъснато работи: писал е книги, правил е филми. Веднъж документалният филм на Тур спечели голямата награда на един от съветските филмови фестивали, и бе получил парична награда. Обаче тогава бе невъзможно да се обменят рублите или да се изнасят извън страната. "Хайде, води ни към ресторанта" предложи Юра. И Тур поръча за всичките пари черен хайвер и шампанско. Когато два сервитьора тържествено донесоха на нашата компания поднос с планина от хайвер, целият ресторант замълча в изумление.

Животът на Тур състоеше от постоянни пътувания. За една година той можеше да извърши до 200 полети. В Русия последен път беше през 2001 г.Той започна разкопки, за да докаже хипотезата, че прадедите на съвременните норвежци са пристигнали от бреговете на Азовско море. Проектът бе прекъснат от заболяването на Хейердал. След като разбира, че страда от рак на мозъка, той се отказва от медицинска помощ и се прибира в дома си в село Кола Микари в околностите на италианския град Андора. При него се събират всички деца и близки роднини. И чуват: «Всичко е наред».

Опелото му се състоя в Осло в присъствието на краля, обаче е погребан в Италия, в имението му, в мястото, което сам е избрал.

Той е последният велик хуманист на ХХ век. И първият, който се изказа срещу замърсяването на океана. От трибуната на ООН Хейердал заяви, че на екипът на Рa-II понякога им е било противно да си мият зъбите, толкова много боклуци са плавали. "Пестициди и цялата измет ние изхвърляме в океана, като лоша домакиня събираща праха под килима", това са думите му. И днес крайно ни липсва Тур Хейердал, които никога не се умори да повтаря: "Ние всички сме в една лодка".