Любопитно
Археолози откриха в Египет най-стария павиран път в света
Археолози откриха в Египет най-стария павиран път в света
В пясъците на Древен Египет, където времето сякаш е спряло, геолозите откриха път, който е по-стар дори от най-древните пирамиди. През 1994 г. изследователи, които картографират кариерите, откриват 12-километров участък от варовикови и пясъчни плочи, простиращ се от базалтовата кариера до езерото Морис.
Този път, построен някъде между 2600 и 2200 г. пр.н.е., е не само най-старият известен павиран път в света, но и свидетелство за древни инженерни постижения. Използвайки керамика, открита на мястото, и следи от древен работнически лагер, учените са реконструирали времето, когато този маршрут е бил жизненоважен за транспортирането на вулканичен базалт до езерото Морис.
Езерото Морис, което е сезонно свързано с Нил, служи като ключова точка за доставка на камък до Гиза с лодка. Добитият базалт е бил използван за изграждане на вътрешни погребални храмове и кралски саркофази. За транспортирането на такива масивни камъни е бил необходим път от варовик и пясъчник, по който вероятно са се движели шейни, може би по трупи, положени по маршрута.
Пътят не е изграден идеално, а на места камъните са положени хаотично. Геологът Джеймс Харел от университета в Толедо отбеляза, че това откритие разширява нашето разбиране за възможностите на древните цивилизации. Път, за който не знаехме, се оказа ключът към разбирането на древните транспортни системи.
„Пътят вероятно не се нарежда до пирамидите като строителен подвиг, но е голямо инженерно постижение“, каза геологът Джеймс Харел за находката. „Пътят не само беше построен по-рано, отколкото си мислехме, но дори не предполагахме, че строят пътища.“
Въпреки че има по-стари пътища по света, нито един от тях не е асфалтиран.
Този път, построен някъде между 2600 и 2200 г. пр.н.е., е не само най-старият известен павиран път в света, но и свидетелство за древни инженерни постижения. Използвайки керамика, открита на мястото, и следи от древен работнически лагер, учените са реконструирали времето, когато този маршрут е бил жизненоважен за транспортирането на вулканичен базалт до езерото Морис.
Езерото Морис, което е сезонно свързано с Нил, служи като ключова точка за доставка на камък до Гиза с лодка. Добитият базалт е бил използван за изграждане на вътрешни погребални храмове и кралски саркофази. За транспортирането на такива масивни камъни е бил необходим път от варовик и пясъчник, по който вероятно са се движели шейни, може би по трупи, положени по маршрута.
Пътят не е изграден идеално, а на места камъните са положени хаотично. Геологът Джеймс Харел от университета в Толедо отбеляза, че това откритие разширява нашето разбиране за възможностите на древните цивилизации. Път, за който не знаехме, се оказа ключът към разбирането на древните транспортни системи.
„Пътят вероятно не се нарежда до пирамидите като строителен подвиг, но е голямо инженерно постижение“, каза геологът Джеймс Харел за находката. „Пътят не само беше построен по-рано, отколкото си мислехме, но дори не предполагахме, че строят пътища.“
Въпреки че има по-стари пътища по света, нито един от тях не е асфалтиран.
Comments
comments powered by Disqus