Събития
Проф. Петко Петков представя днес лекцията „Договорите от 19. век, които орисаха България“
Проф. Петко Петков представя днес лекцията „Договорите от 19. век, които орисаха България“
На 29 февруари, четвъртък, от 18:00 ч., в Конферентната зала на Регионалната библиотека „П. К. Яворов“, ще бъде изнесена публичната лекция „Договорите от 19. в., които орисаха България“. Гост-лектор ще бъде проф. д-р Петко Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Събитието се организира от Община Бургас и Регионален исторически музей – Бургас по случай 3 март – националния празник на Република България.
В настоящата лекция погледът на историка е насочен към проблема за съдбата на османското наследство в земите, признати за български – как т.нар. „Велики сили“ проектират интересите си и чрез сключените между тях двустранни и многостранни споразумения диктуват, променят, орисват бъдещето и на българите.
По отношение на някои от най-важните договори и международни споразумения дори и в днешното информирано, но и съзнателно дезинформирано общество, се отчита явен стремеж те да се представят неточно и манипулативно по най-различни причини и от пропагандатори с най-различни цели.
Хронологичният обхват на темата съзнателно е заключен основно в 19. век, когато се случват най-съществените промени във връзка с Освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. В конкретния случай той може да се представи като поредица от исторически жалони, маркиращи сложен и противоречив път, който условно следва местата и годините на важните международни споразумения, за които става дума в лекцията: Кючюк Кайнарджа 1774 – Букурещ 1812 – Одрин 1829 – Ункяр-Искелеси 1833 – Париж 1856 – Лондон 1871 – Цариград 1876 – Одрин/Сан Стефано/Берлин 1878 – Топхане 1886 – Мюрцщег 1903 – Цариград 1909 – Лондон 1913 – Букурещ 1913 – Ньой 1919.
Основните акценти са върху договорите и споразуменията, сключени непосредствено преди и скоро след Българското освобождение 1876-1879 г.
Целта не е да се предложи и наложи единствено правилно мнение, в свободните общества никой няма такъв монопол, освен в крайно идеологизирани или тоталитарни държави. Това е опит да се представи аргументирано и на основата на отдавна известни, но и непознати или прикривани факти и обстоятелства, отношението на т.нар. „Велики сили“ и да се покаже, че наистина те в значителна степен се явяват орисници на народите, обитаващи Османската империя, формирали свои национални освободителни движения и борещи се за собствена държавност през дългия 19. век.
Проф. д-р Петко Ст. Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България. Научен консултант е на няколко филма с историческа тематика. Член е на Управителния съвет на Съюза на учените в България и председател на великотърновския му клон. Научните му интереси са в областта на българската история от началото на ХVІІІ до средата на ХХ век: развитието на българския национален въпрос и пътищата към Освобождението, историята на българския конституционализъм, на програмите за национално освобождение и идеите за държавно устройство и управление в българското общество, отношенията между Българската православна църква и държавната власт ХІХ-ХХ век, българските политически нрави през ХІХ-ХХ век, официалните празници в България, българското културно-историческо наследство.
В настоящата лекция погледът на историка е насочен към проблема за съдбата на османското наследство в земите, признати за български – как т.нар. „Велики сили“ проектират интересите си и чрез сключените между тях двустранни и многостранни споразумения диктуват, променят, орисват бъдещето и на българите.
По отношение на някои от най-важните договори и международни споразумения дори и в днешното информирано, но и съзнателно дезинформирано общество, се отчита явен стремеж те да се представят неточно и манипулативно по най-различни причини и от пропагандатори с най-различни цели.
Хронологичният обхват на темата съзнателно е заключен основно в 19. век, когато се случват най-съществените промени във връзка с Освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. В конкретния случай той може да се представи като поредица от исторически жалони, маркиращи сложен и противоречив път, който условно следва местата и годините на важните международни споразумения, за които става дума в лекцията: Кючюк Кайнарджа 1774 – Букурещ 1812 – Одрин 1829 – Ункяр-Искелеси 1833 – Париж 1856 – Лондон 1871 – Цариград 1876 – Одрин/Сан Стефано/Берлин 1878 – Топхане 1886 – Мюрцщег 1903 – Цариград 1909 – Лондон 1913 – Букурещ 1913 – Ньой 1919.
Основните акценти са върху договорите и споразуменията, сключени непосредствено преди и скоро след Българското освобождение 1876-1879 г.
Целта не е да се предложи и наложи единствено правилно мнение, в свободните общества никой няма такъв монопол, освен в крайно идеологизирани или тоталитарни държави. Това е опит да се представи аргументирано и на основата на отдавна известни, но и непознати или прикривани факти и обстоятелства, отношението на т.нар. „Велики сили“ и да се покаже, че наистина те в значителна степен се явяват орисници на народите, обитаващи Османската империя, формирали свои национални освободителни движения и борещи се за собствена държавност през дългия 19. век.
Проф. д-р Петко Ст. Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България. Научен консултант е на няколко филма с историческа тематика. Член е на Управителния съвет на Съюза на учените в България и председател на великотърновския му клон. Научните му интереси са в областта на българската история от началото на ХVІІІ до средата на ХХ век: развитието на българския национален въпрос и пътищата към Освобождението, историята на българския конституционализъм, на програмите за национално освобождение и идеите за държавно устройство и управление в българското общество, отношенията между Българската православна църква и държавната власт ХІХ-ХХ век, българските политически нрави през ХІХ-ХХ век, официалните празници в България, българското културно-историческо наследство.
Comments
comments powered by Disqus