Свети Порфирий бил родом от Солун и живял в ІV век. В стремежа си към подвижнически живот той заминал за Египет, където станал монах в една от множеството монашески обители, появили се в последните десетилетия преди идването на Порфирий там.

След няколко години усърдният монах посетил Йерусалим, поклонил се на светите места и подир това се поселил в Йорданската пустиня, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви. Но подвижникът заболял тежко и тогава отишъл в Йерусалим, където всеки ден посещавал храма "Възкресение Христово" и се покланял на светия Кръст. Когато ръководителите на местната църква го опознали, му предложили да го ръкоположат за свещеник. След това му поверили да служи и да пази светинята - Кръста Господен. А след няколко години Бог го призовал на друго служение. Порфирий бил поставен за епископ на град Газа в Палестина. Служението било трудно, защото все още имало много езичници в града. Свети Порфирий проповядвал спасителната вяра и цели 25 години ръководил предано и с голямо усърдие малкото си паство. Упокоил се в 420 г.

Свети Серафим бил руски епископ с титлата Богучарски. Той пристигнал в България с десетките хиляди бежанци от Русия след Октомврийската революция там. От задграничния руски синод, който обгрижвал православните руси в изгнание, епископ Серафим бил поставен за ръководител на руските емигрантски църковни общности у нас. Бил добър богослов и грижовен пастир, затова и много българи го търсели за духовни наставления. Служил основно в руската църква в София, където го погребали след смъртта му на 26 февруари 1950 г. Оттогава много християни, след молитва на неговия гроб, получават помощ от Бог. Затова светителят официално е признат за светец през 2016 г.



/АКМ/