Минималната заплата да не се увеличава, ако в средносрочната бюджетна прогноза за текущата година е заложен спад на брутния вътрешен продукт, производителността на труда и инфлацията. Това предвижда един от вариантите за механизъм за определяне на най-ниското възнаграждение, изготвен от социалното министерство, предава БНР. Според друг вариант минималната заплата ще е в интервала 50-55 процента от средната за страната за период от 12 месеца, но повишението също ще е под условие.

Обсъждането предстои със синдикатите и бизнеса следващата седмица.

Всички варианти за определянето на минималната заплата са свързани с промени на вече съществуващия в Кодекса на труда автоматичен механизъм, според който тя се променя всяка година до 1-и септември, и е 50 процента от средната за общо 12 месеца – последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година.

За първи път по тази формула от 1-и януари 2024-а година минималната заплата беше определена на 933 лева. Промените в механизма са заради предстоящото транспониране на новата директива за минималните заплати в Европейския съюз. За целта беше създадена работна група с участието на социалните партньори.

Предложените от социалното министерство варианти предвиждат ежегодното определяне за следващата година да е до друга дата - 31-и октомври на текущата. Социалният министър ще предлага размера ѝ, който не може да е по-нисък от този за предходната година, и в съответствие с одобрените разходни тавани с последната средносрочна бюджетна прогноза.

Ще се отчитат показатели като общото равнище на работната заплата в страната, доходи и разходи на домакинствата, икономически фактори и други.