В ново проучване, публикувано в списанието Nature Communications, учени от университета в Сидни и университета в Сорбоната са открили изненадваща връзка между орбитите на Земята и Марс, историческите модели на глобалното затопляне и ускоряването на циркулацията в дълбокия океан.

Това откритие хвърля светлина върху начина, по който изменението на климата в геоложки времеви мащаби засяга океанските течения и предоставя ценна информация за моделиране на бъдещи климатични сценарии, цитира earth-chronicles.

Цикъл от 2,4 милиона години

Чрез анализиране на записи на дълбоководни седименти от милиони години, изследователите са идентифицирали удивителен цикъл от 2,4 милиона години в дълбоководните течения в океана.

Този цикъл, характеризиращ се с колебания в интензитета на дълбоките течения, е тясно свързан с периоди на повишена слънчева енергия и по-топъл климат.

Констатациите предизвикват конвенционалната мъдрост за връзката между циркулацията на океана и изменението на климата, подчертавайки сложното взаимодействие между геоложките процеси и условията на околната среда.

Океанска циркулация и изменение на климата

Противно на общоприетото схващане, констатациите на проучването не са пряко свързани с настоящото бързо глобално затопляне, което се приписва на човешката дейност. Вместо това те дават представа за това как естествените климатични вариации влияят върху динамиката на океана и обратно.

Чрез изучаване на промените в седиментните скали и промените в орбитата на Земята, изследователите успяха да идентифицират повтарящи се цикли в интензивността на дълбоководните течения, хвърляйки светлина върху основните механизми, които причиняват тези колебания.

Последици за бъдещото моделиране на климата

Едно от ключовите последици от това проучване е потенциалното му въздействие върху бъдещата работа по моделиране на климата.

Като разберат основните двигатели на океанската циркулация, учените ще могат да прецизират своите прогнози за това как изменението на климата ще се отрази на океаните и, като цяло, на планетата като цяло.

Идентифицирането на дълбоки водовъртежи, свързани със затоплящите се морета, предоставя нови прозрения за това как стагнацията на океана може да бъде смекчена, особено в региони, зависими от атлантическата меридионална преобръщаща циркулация.

Водещият автор д-р Adriana Dutkiewicz подчерта значението на комбинирането на данни за седименти с усъвършенствани техники за спектрален анализ, за ​​да се отключат мистериите на дълбоководните течения.

В сътрудничество с експерти като професор Дитмар Мюлер и доцент Сла Булила, д-р Дуткевич успя да разкрие скрити връзки между орбитите на Земята и Марс и тяхното въздействие върху динамиката на океана.

Професор Мюлер обсъди ролята на планетарните взаимодействия при формирането на ексцентричността и резонанса на земната орбита, подчертавайки сложните взаимодействия между небесните тела и земните процеси.

Откриването на цикли от 2,4 милиона години в записите на дълбоководни седименти открива нови възможности за изучаване на дългосрочната еволюция на климата и океаните на Земята.

Коментар: Всички тези постоянни викове за „глобалното затопляне, причинено от човека“ са лъжа. Предполага се, че вярваме, че затоплянето от 1 градус ще унищожи планетата, въпреки че планетата е била по-топла преди (както самите те непрекъснато признават в огромно количество научни изследвания), включително в близкото минало, и различни региони са просперирали.

Освен това е доказано, че повечето промени в климата в историята на нашата планета са свързани със слънчеви цикли, удари на комети и повишена вулканична активност, всички от които се случват и в наше време; само че този път нашата планета се охлажда.

Човек може само да се изненада още веднъж, че този „прозорец на Овертон“ работи доста добре и огромен брой хора вярват в глобалното затопляне и необходимостта от намаляване на „вредните“ емисии.

Въпреки че тези лозунги нямат нищо общо с реалността. Човечеството не може да повлияе по никакъв начин на глобалните климатични процеси. Един мравуняк не може да повлияе на глобалния климат, дори мравките да си въобразяват, че са пъпа на земята.

Земята по същество е аквариум, а ние сме риби на нея и не определяме колко кислород ще бъде доставен в аквариума, каква температура ще бъде зададена в него. Но „науката“ продължава да бълва всякакви глупости за „глобалното затопляне“, въпреки че всъщност процесът на глобално охлаждане е в ход. Това са цикли. Това вече се е случвало и това ще се случи отново. И човечеството не може да направи нищо по въпроса.