Учените от цял свят са убедени, че смяната на времето не води до добри резултати. Няколко изследвания доказват хипотезата, че местенето на стрелките на часовника причинява по-висока смъртност.

Група испански епидемиолози през 2018 г. забелязват, че има връзка между смяната към лятно време и увеличаването на броя на смъртоносните автомобилни катастрофи, пише България Днес. Анализирайки данните за пътните произшествия в големите градове на Испания за периода от 1990 г. до 2014 г., те установяват, че в деня, в който е сменен часът, произшествията са се увеличили с 30 процента.

Американски изследователи откриват през 2009 година, че смяната на времето се отразява и на работното място, защото има 9% по-висока вероятност за контузии, когато започва работният ден в понеделник след на преминаване към лятното часово време.

През 2021 също излиза нов научен труд, в който се стига до твърдението, че се повишават лекарските грешки в периода на промяната на часовника.

Изследователите достигат до заключението, че покачването на тези притеснителни показатели се дължи на смущаване на циркадния ритъм, както се нарича в науката биологичният часовник на човека.

В рамките на 24 часа в организма се отделят каскади от хормони, които се променят почасово. Хормоните са отговорни за това, как контролираме нашите нива на кръвна захар, артериално налягане и апетит, както и нуждата ни за сън. За регулацията на циркадния ни ритъм във висока степен е отговорна дневната светлина.

Хормонът, който помага за заспиването и хубавия дълбок сън, се нарича мелатонин. Той се отделя в кръвоносната система в тъмната част на денонощието, когато няма силна светлина. По тази причина при смяната на зимното времето с лятно хората са облъчвани от дневна светлина в час, в който трябва в организма да се отделя мелатонин. Това значи, че хормонът на съня не достига преди лягане и следователно сънят става некачествен. Учените установяват, че при смяната на времето средностатистическият човек спи с 40 минути по-малко. Това не звучи много на прима виста, но комбинирайки го с повърхностния сън поради липсата на мелатонин, усещането за умора се засилва. Липсата на качествена почивка, както е известно, може да доведе до намалена концентрация, умора, слаби интелектуални способности и като цяло води до по-висок риск от инциденти.

Смущенията в хормоналната функция на организма също може да има и отношение към сърдечно-съдовата ни система. В научна статия, публикувана в италианско медицинско списание, пише, че покрай смяната на времето има и завишени случаи на миокарден инфаркт, както и на инсулт.

Именно заради гореизложените причини Американската академия на медицината на съня препоръчва да се премине към стандартно часово време, което не се променя през годината.

В момента много държави се отказват от практиката да местят стрелките на часовника. През 2023 г. половината от държавите в света прилагат смяната на времето. Това лято броят им намалява до една трета, като към традицията все още се придържат по-голяма част от правителствата.

Тази година ще преминем към лятно време в неделя на 31 март в 3:00 часа след полунощ, когато стрелките ще се преместят с един час напред за 4:00.

Как започна?

Идеи за смяна на времето съществуват от средата на 19-и век. Ентемологът Джордж Хъдсън първоначално предлага промяна на часовете, за да се удължи светлата част на деня, през която той да може да събира повече насекоми за своите изследователски дейности.

Първият град, който въвежда лятното време, е Порт Артър в Канада, а в национален план - Германската империя през 1916 г. Причината за тогавашната новост е да се пести ток по време на Първата световна война. Практиката бива последвана в цял свят впоследствие и продължава да се прилага до ден днешен.